Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Уилям гледаше напрегнато Сора, изумен от краткото посрещане. Какво ставаше с неговата любима? Ревнуваше ли от съпругата на Роло? Сигурно не; безкрайното състрадание на Сора към по-малко надарените от Провидението хора го привличаше така, както нищо друго не можеше да го привлече. Но това беше нещо друго и за миг той си помисли смутено, че не много отдавна и той се намираше в положението на Алис, в онези мрачни дни от своя живот. Намръщил чело, той установи, че не можеше да си ги спомни съвсем ясно и се изненада колко къса беше човешката памет.
Тогава Роло пристъпи напред и хвана врата на Алис със свитата си в лакътя ръка като в капан.
— Тя е ужасно млада, сестро. Скоро навърши тринайсет години.
Премествайки погледа си върху Алис, Уилям разбра истината. Момичето се страхуваше от Сора, страхуваше се от голямото различие между тях двете. Може би беше отблъснато от слепотата й, а може би просто се страхуваше да не направи някоя нетактична грешка. Скованото й тяло и бдителните й очи, които нито за миг не се откъсваха от лицето на Сора, разказваха своята история. Със своята изострена чувствителност Сора не можеше да не го почувства.
— Разбирам, братко — каза тя и протегна ръка към Уилям, който стоеше наблизо. Той пое ръката й и я стисна здраво.
Роло затегна примката около врата на Алис и после я пусна. В жеста му личеше неодобрение и порицание. Момичето стоеше смутено, прекалено незряло, за да разбере, че само бе издало чувствата си.
— Роло, бъди внимателен към нея — нареди Сора, като че ли знаеше какво беше направил той. — Тя е на чуждо място.
— Сора — задърпа полата й като жалък просяк Клер — Сора, все още не си ме поздравила.
Сора се засмя и с удоволствие обгърна с ръце малкия си брат.
— Ох, наистина. Прощаваш ли ми?
— Мисля, че да — подсмръкна момчето, изразявайки престорена скръб. — Не смяташ ли, че Кимбол също се чувства пренебрегнат.
Кимбол издаде един сърцераздирателен стон, с който явно се опитваше да спечели съчувствие, и Сора прегьрна и него. После, като се обърна към Уилям, тя попита:
— Какво да направим, за да утешим тези две толкова развълнувани момчета?
— О, аз мога да измисля нещо — тонът на Уилям разтревожи Кимбол и той се опита да се отскубне от ръцете на Сора, но тя го държеше здраво, а Уилям го сграбчи за врата.
После взе Клер и Кимбол под мишницата си и ги понесе към портата, която водеше към двора на замъка.
— Не! Татко, не!
— Моля ви, лорд Уилям, недейте!
Всички в градината наостриха уши. Плясъкът във водата беше звучен, а гласовете на момчетата потрепераха от студ.
— Къде ги стовари той, сестро? — попита Дадли с усмивка.
— В коритото за водопой на конете — отговори Сора, като се усмихна самодоволно и хвана Дадли за ръката. — Качвайте се горе, а аз ще ви приготвя нещо за ядене.
— Ти си една изключително способна жена.
Никълъс се беше научил да не възхвалява повече красотата й, мислеше си Сора. Той я хвалеше за онези неща, които знаеше, че тя счита за важни: способност, изпълнителност и организираност. Гласът на мъжа галеше ухото й: ласкав, любезен, с носово норманско звучене, което му придаваше аристократичен акцент.
— Защото мога да приготвя на бърза ръка ядене за братята си, докато те още се мият? — попита безгрижно тя. — С огромните количества храна, която събрахме за сватбата, приготвянето на вечеря за толкова малко хора въобще не е проблем.
— Ти си чудесна. Мисля си, какво ли щеше да свършиш, ако виждаше.
Като извърна лицето си настрана, тя каза:
— Ако виждах, можех да си позволя да бъда некадърна. Уверявам те, лорд Никълъс, че въобще не съм чудесна.
— Не, милорд, тя е един голям човек.
Тя се усмихна, като чу дълбокия топъл баритон на най-близкия й брат, който се провикваше от другия край на галерията.
— Благодаря ти, Роло. С комплименти като тези цяло чудо е, че не съм се възгордяла все още.
— Няма защо да ми благодариш, сестро — с гръм и трясък той заслиза по витото стълбище и скочи в стаята. — Лорд Никълъс, много сте подранили за сватбената церемония.
Изненадана, Сора се питаше какво ли бе предизвикало тази рязкост и безцеремонност у Роло.
— Срещал ли си се с лорд Никълъс някъде другаде?
— Докато Уилям не ни запозна, не се бяхме виждали, но той сигурно е много добър приятел на семейството, щом е дошъл толкова рано.
Той отново наблегна на думата „рано“, а Никълъс отговори с приветлива любезност:
— Да, така е. Аз съм един от хранениците на лорд Питър — каза той и стана от пейката. — Нямах възможност да говоря с Питър все още. Знаете ли къде мога да го намеря?