Светлина в мрака

Като постави големите си ръце на коленете си, Уилям на свой ред се вгледа в лицето на всеки един от братята.

— Искате да поприказваме? Добре. Аз нямам нищо против.

След като получиха разрешението му да говорят, братята си размениха погледи и Роло заяви:

— Искаме да поговорим за няколко неща, милорд. Първото, и може би най-важното, е историята, която Джон ни разказа.

Уилям съсредоточи вниманието си върху Джон и последният се изправи, изпитвайки тежестта на толкова много сериозни очи, вперени в него.

— Не искам да си мислите, че се стремя да увелича собствената си значимост, като повтарям разказа си, но това е една толкова странна история, че смятам, че трябва да я разкажа и на теб. Мен ме възпитава сър Хютън от Джент. Той не е от богатите собственици и не е в състояние да обезпечи добре рицарите, които е наел — той си пое дълбоко дъх. — Един от тези рицари напусна Джент преди осем дни и отиде да търси щастието си в Лондон. Върна се преди четири дни.

— Яздил е като хала — отбеляза Уилям.

— Да, защото носеше голяма новина. Юстьс е мъртъв.

— Юстьс? — попита озадачен Уилям, но след минута рязко изпъна гърба си. — Синът на крал Стивън?

Джон кимна с глава.

— Да. Неговият наследник и най-голям син. Не е ли това Божието наказание за крал Стивън, за това, че узурпира трона на Англия?

— Може би, ако е истина. Приказки от този род се оказват много често само слухове, които обикалят от място на място по невидими канали.

— Този мъж е благороден и почтен, милорд, и със сигурност е видял достатъчно, за да се убеди в достоверността на тази новина — увери го Джон.

Уилям поклати тъжно главата си и каза:

— Стивън има още един син, а синът на Матилда, Хенри, също предявява претенции към престола, с по-голямо основание, мислят някои, отколкото потомъкът на Стивън. В какъв страхотен водовъртеж се намираме! Благодаря, че ме предупредихте. Един Бог знае, че такова събитие води след себе си борби между собствениците на земя, между рицарите, та дори и между жените.

Момчетата кимнаха с глава в знак на съгласие и даже Блейс, който ги гледаше с големите си учудени очи, се присъедини към тях. Уилям се засмя, като видя сериозното изражение на малкото личице на момчето, което им подражаваше, и разроши косата му.

— Но това не е единствената причина, поради която дойдохте при мен. Какво още ви измъчва?

Отново бяха разменени кратки погледи и отново Джон бе избран да говори.

— Когато баща ми ни изпрати съобщението, че Сора ще се омъжва, всички ние поехме по най-кратките пътища, които водят към Пертрейд. И какво мислите, намерихме го да кърши ръце и да скърби за загубата на земите на Сора, но не можахме да съберем повече информация по този въпрос… — спря се за миг той, а после продължи: — Ние все още не знаем защо искаш да се ожениш за нея.

Една лека усмивка докосна устните на Уилям.

— Толкова ли е странно, че искам да се оженя за една красива млада жена?