Светлина в мрака

— Роло!

Всички се обърнаха към мястото, откъдето дойде викът, и видяха как Клер скочи от коня, който яздеха заедно с Кимбол. Клер се понесе над подвижния мост, сякаш имаше криле.

— Джон! Дадли! О, и Блейс е тук!

Братята му го заобиколиха като ято черни птици, очаровани от току-що излюпилото се пиленце. Радостните им възгласи от срещата изпълниха целия двор. Клер взе тежкото момченце от Джон и го притисна до гърдите си с такава носталгична сила, че всички разбраха колко много се беше затъжил за дома си. Братята му рошеха косата, притискаха слабичките му рамене в прегръдките си, потупваха го по гърба и когато го пуснаха, за да си поеме дъх, той едновременно се смееше и плачеше.

Мръсен и разрошен от скитането из горите, Кимбол застана до баща си и го дръпна за ръкава. Без да снема погледа си от това мъжко братство, той каза:

— Това са братята на Сора, нали? — В действителност това не беше въпрос, а по-скоро едно недоверчиво твърдение.

Уилям кимна с глава.

— Наполовина братя. Приликата е удивителна, нали?

Питър влезе в двора, яздейки коня си заедно с Мод, седнала на възглавница, прикрепена отпред на седлото, и подаде юздите на едно от момчетата от конюшнята. Като скочи от коня, той помогна на Мод да слезе и я задържа, тъй като краката й трепереха. После те тръгнаха заедно и Уилям се усмихна на по-възрастната жена, която държеше ръката на баща му.

— Познаваш ли тези момчета?

— Да — отговори утвърдително Мод, а очите й светнаха от удоволствие. — Сменяла съм пелените на всеки един от тях.

Като огромна вълна момчетата „заляха“ Мод с гръмогласен възторг от срещата. Те я прегръщаха, предизвикваха и закачаха, докато тя ги кастреше шеговито, а от всяка нейна дума личеше обичта и привързаността й към тях.

— Лейди Сора знае ли, че сте тук?

Те започнаха да мънкат и да го усукват, а тя ги потупа здравата отзад.

— Качвайте се тогава.

— Не може ли да се промъкнем незабелязано и да я изненадаме? — попита Дадли.

— Ти се шегуваш! — каза грубо Роло. — Промъквал ли си се някога тайно зад гърба на сестра ни?

— Никога — призна Дадли, — но само помисли колко доволна ще бъде!

Докато стояха така и мислеха как да постъпят, Уилям предложи:

— Аз ще се кача и ще я доведа долу в градината, на моравата. Вие застанете в кръг и не мърдайте, а аз ще я поставя в средата на…

— Добре. Стига да можем да накараме Блейс да стои мирен — очите на Джон светнаха от задоволство.

— Доведете я — нареди Мод. — Аз ще ги наредя по местата.

Когато Уилям влезе в голямата зала, той видя, че Сора седеше с готвача и пекаря и тримата обсъждаха всяко ястие и тънкостите но сервирането му. На пейката се беше излегнал Никълъс, облегнат на лакът и наблюдаващ Сора с напрегнат поглед.

Като чу стъпките му, тя се обърна и извика:

— Уилям, тези глупаци твърдят, че не обичаш студен пай с минога!

На лицето й бе изписано възмущение. Той постави крака си на пейката до нея и се облегна на свитото си коляно.