Светлина в мрака

— На моравата в градината.

Той я постави на земята и тя отново пое дълбоко въздух.

— Сора, Сора — малкото момче тичаше с все сила към нея и след миг ръчичките му обвиха коленете й, а тя се наведе и го грабна.

— Блейс? — докосна лицето му тя, после го прегърна, притискайки го силно към себе си. — О, Блейс, толкова много си пораснал! Как дойде дотук?

Лицето й се озари, тя протегна ръката си, която веднага бе поета и след миг се намери в съкрушителната прегръдка на Джон, прекъсната само от изпълнените с негодувание вопли на Блейс.

— Ще трябва да я поделиш с нас, момче — каза му Джон и обърна Сора към Дадли.

— Дадли! — прегръдката им беше нежна и мила, като прегръдка между двама души, които дълго време са били разделени.

— Виж кой е тук — отправи я Дадли и когато Сора се намери в ръцете на Роло, тя даде воля на чувствата си и избухна в сълзи.

Братята се усмихнаха, доволни, че тяхната спокойна, сдържана сестра плачеше при срещата си с тях, и същевременно се почувстваха неловко при тази проява на женската й слабост. Те я потупваха по раменете, прегръщаха я и помагаха на Блейс да се настани в скута й.

Уилям, който наблюдаваше тази сцена през розовите очила на сантименталността, се огледа наоколо, за да види дали и другите бяха разчувствани от гледката. Алис, детето-невеста, бършеше с длан носа си и се мъчеше да не даде воля на напиращите сълзи. Уилям застана до нея.

— Не е ли трогателно? — попита го момичето.

— Иска ми се и аз да имам родни братя и сестри — съгласи се той, като погледна към баща си, който стоеше рамо до рамо с Мод.

— О, аз ги имам — каза Алис. — Обикновено те ти дърпат косата и плюят по теб по време на вечеря.

И сякаш за да потвърди истинността на думите й, Дадли се пресегна под воала на Сора и дръпна плитката й.

— Няма да те оставим да плачеш цял ден. Доведохме още някой, с когото трябва да се запознаеш.

— Ай! — хвана главата си тя. — Искаш да кажеш, че тук има непознат човек?

— Да. И те гледа как цивриш — каза Джон с братска доброта.

— Моята съпруга — усмихна се Роло, като се обърна с нежна загриженост към позабравеното момиче.

— Твоята съпруга! Ти си довел съпругата си тук и си забравил да ми кажеш?! Ах ти, глупчо! — хвана тя брадата на Роло и я дръпна силно.

— Ей! — извика той. — Тя не възразява.

— Не възразява, че сте женени едва от една година, а ти забрави за нейното съществуване? Ти си бил по-голям глупак, отколкото си мислех.

Тя постави Блейс на земята и протегна ръце. Алис се колебаеше, но Уилям нежно я бутна напред към Сора, която възторжено я обгърна с ръце.

— Алис, да знаеш колко много съм копняла да се срещна с моята снаха!

Алис мънкаше, пелтечеше и стоеше сковано в ръцете на Сора, като притеснено дете. Уилям ги гледаше, изненадан от странното поведение на момичето. Сора замръзна на мястото си, а на лицето й се изписа огорчение от създалото се неловко положение. Тя отпусна ръцете си и отстъпи назад.

— Толкова си висока. Завиждам ти — усмихна се тя и влагайки любезност и топлота в думите си, продължи: — Добре дошла в замъка Бърк. Ако имаш нужда от нещо, моля те, да ми кажеш.