Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Също както ми каза — отбеляза Маскул, пребледнял.
— Да — отвърна Лехалфе, — стигнахме до мястото на неудържимия живот.
— След като се оказа прав дотук, ще трябва да ти повярвам и за останалото.
Докато Маскул говореше, те заобиколиха една извивка на клисурата. Точно пред тях се мержелееше отвесна бяла мраморна скала с жилки, висока около стотина метра. До нея свършваше проломът и по-нататък не можеха да продължат. Намираха се в началото на долината.
— В отплата за мъдростта, ще ми услужиш с късмета си — заяви фейнът.
Те стигнаха до подножието на скалата и Маскул я разгледа замислен. Можеха да се покатерят, но изкачването щеше да е много тежко. Съвсем тъничък поток извираше от дупка в скалата на няколко метра по-нагоре. Освен мелодичното бълбукане не се чуваше никакъв звук. Дъното на урвата беше потънало в сянка, но слънцето огряваше скалите на гърлото й от половината нагоре.
— Какво очакваш от мен? — попита Маскул.
— Сега всичко е в твои ръце. Не знам какво да предприемем. Твоят късмет трябва да ни помогне.
Маскул продължи да оглежда нагоре.
— По-добре е да изчакаме — предложи той. — Сигурно ще успея да се кача до върха, само че сега е много горещо, пък съм и уморен. Ще подремна някой и друг час и после ще видим какво ще правим.
Лехалфе явно беше недоволен, но не му възрази.
17. КОРПАНГ
Маскул се събуди късно след блодсомбъра. Лехалфе стоеше край него и го наблюдаваше. Едва ли въобще беше мигнал.
— Кое време стана? — попита Маскул, докато търкаше очи, и седна.
— Към края на деня — последва неопределен отговор.
Маскул скочи на крака и хвърли поглед към скалите.
— Сега ще ги изкатеря — закани се той. — Няма защо и двамата да си счупим вратовете, така че ти ме почакай тук. Ако открия нещо на върха, ще те извикам.
Фейнът го изгледа особено.
— Горе няма нищо, освен голи хълмове. Често съм се качвал там. Да не те е осенила някоя идея?
— От височините ми идва вдъхновение. Сядай и ме чакай — настоя Маскул.
Ободрен след дрямката, той веднага атакува стръмнината и измина първите пет-шест метра на един дъх. По-нагоре урвата ставаше отвесна и трябваше да се изкачва по-внимателно и предпазливо. Тук-таме се виждаха корнизи, на които да стъпи или да се хване, и трябваше да преценява всяка стъпка. Скалата беше твърда и не поддаваше, а и Маскул не беше новак в планинарството. Бланчспел обаче огряваше цялата стена и белият й блясък го заслепяваше.
Доста несигурно, поспирайки на места, Маскул успя да се приближи до върха. Беше му горещо, по него се стичаше пот и се чувстваше замаян. За да се добере до последния корниз, той се залови о две издадени скали, докато местеше крака нагоре. По-голямата канара, която държеше с лявата си ръка, се пропука от тежестта му, прелетя край него като огромна черна сянка, повлякла цяла лавина от по-дребни камъчета, и шумно се сгромоляса в подножието. Маскул се позакрепи, доколкото можа, ала доста време не се осмели да погледне надолу.
Най-напред не забеляза тялото на Лехалфе. После мярна краката и бедрата му на няколко метра нагоре по скалата. Главата на фейна се беше завряла в една кухина, която явно го беше привлякла с нещо, затова го изчака да се измъкне оттам.
Тяой се показа, погледна към Маскул и му съобщи с мелодичния си като рог глас:
— Входът е оттук!
— Слизам! — изрева Маскул. — Чакай ме!
И той бързо се спусна, вече без да се страхува, защото беше убеден, че откриването на входа, потвърждава късмета му. След двайсетина минути Маскул застана до фейна.
— Какво стана? — попита той.
— Скалата, която закачи, удари друга скала точно над извора и я откърти. Виж — под нея има достатъчно място да влезем.
— Не се радвай толкова — поохлади го/я Маскул. — Наистина това е забележителна случайност, но няма защо да бързаме. Дай да погледна първо.
Той надзърна в прохода, който беше достатъчно широк да мине изправен едър мъж. За разлика от силния дневен блясък отвън, в пещерата беше тъмно, ала някаква особена светлина я осветяваше отвътре и Маскул виждаше достатъчно ясно. Проходът под скалите водеше към невидимите недра на хълма. Потокът, който протичаше през долината, не минаваше оттам, а наистина извираше точно пред отвора.