Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Ти спомена за мистериозно съкровище. В Южна Франция, през тринадесети век.
— А, да. Избиването на еретиците, привърженици на възродения митраизъм.
— Че в нощта преди падането на крепостта и избиването на защитниците й малка група еретици с въжета се спуснали от скалистия връх и отнесли със себе си тайнствено съкровище.
— Това е легенда. Въпреки че може да има истина в нея. Щом митраизмът се е съхранил в Индия, може да е оживял и в Европа. В малки групи, държащи обредите си в дълбока тайна. За да избегнат инквизицията.
— Какво може да е било това съкровище?
— Отговорът е — някакви ценности. Злато. Скъпоценни камъни. През Втората световна война нацистите смятали, че в областта около Монсегюр е скрито богатство. Хитлер изпратил археолози, инженери и СС-команда да го издирват в многобройните пещери в района. Още могат да се видят следи от разкопките им. Но нямало съкровище. Поне никой не споменава да е намерено, а такова събитие не би останало в тайна. Други смятат, че съкровището е бил Свещения Граал — чашата от последната вечеря на Христос. А според трети съкровището е човек — Христос, обратно на поверието, бил женен и имал син, а негов по-късен наследник станал водач на албигойците. Тези теории са описани в книгата „Свещената кръв, Свещеният Граал“. Но това, разбира се, са глупости. Защото албигойците имат само повърхностно сходство с католиците. Те са наследници на традиция, много по-стара от християнството, с два бога — на доброто и злото, на митраизма. Еретиците нямало защо да почитат Свещения Граал и съвсем не ги е било грижа дали Христос е оставил наследници или не. Според мен, ако е имало съкровище, то очевидно е било някакво богатство.
— Не съм съгласна — възрази живо Тес. Във възбудата й бе примесен страх. — Имало е съкровище. Но не богатство. Не в обичайния смисъл, макар че наистина е било мистично.
— Какво предполагаш, че е било? — заинтересува се и професор Хардинг.
— Ако еретиците са били загрижени за запазването на своята религия, ако малка група е успяла да избяга — тя погледна предизвикателно Присила и професора — какво е онова единствено нещо, което за тях е толкова важно, че не биха могли да живеят без него?
— Не схващам — обади се професорът.
Но очите на Присила блеснаха въодушевено.
— Съкровище, без което еретиците не биха могли да живеят — повтори Тес. — Нещо тъй ценно за тях, че не биха оставили да бъде унищожено или осквернено. Нещо мистично в най-прекия смисъл на думата. Нещо тъй…
— Свещено — избъбра Присила. — Точно така.
— Значи разбираш?
— Да! — Присила посочи изразително снимката. — Изображението на Митра върху техния олтар! Когато Константин наложил християнството, християните разрушили храмовете на Митра. Еретиците в Монсегюр сигурно са вярвали, че това е единственият запазен олтар. И ако кръстоносците го намерят…
— Ще унищожат и него — довърши Тес. — Еретиците са били длъжни да спасят олтара, за да съхранят религията си. Този тук — Тес забоде пръст в снимката като Присила по-рано — е нов. Няма следи от годините. Отлично запазен. Някой е положил доста усилия, за да има копие на древния барелеф. Защо? Няма никакъв смисъл, освен… Мисля, че знам отговора. Той ме плаши. Това е копие на олтара от Монсегюр, но не единственото. — Тя погледна Присила. — Толкова време го обсъждаме, защо да не го кажа направо? Моят приятел е изповядвал митраизъм. Има и други, които вярват като него. Те са, които убиха майка ми, Брайън Хамилтън и искат да убият мен. За да не научи никой за съществуването им.
— Огънят — промълви Присила.
— Какво? — Тес се разтрепера.
— Твоят приятел… каза, че са го изгорили.
— И апартамента му, и къщата на майка ми, и Брайън Хамилтън загина в пламъци. Защо с огън?
— Той пречиства. Той символизира божествената сила. От пепелта се ражда живот. Прераждане. Огънят е свещен за митраизма. Богът на слънцето. Ако пламъкът сочи нагоре, той олицетворява доброто.
— Но как може всички тези убийства да са добро?
— Страхувам се, че забравих да ти кажа още две неща за митраизма — Присила отново изглеждаше състарена.
Цяла в слух Тес чакаше.
— Първо, последователите на Митра, особено сектата на албигойците от Монсегюр, са вярвали в превъплъщението. За тях смъртта не е окончателен край, а просто начало на нов живот, докато — след много такива битиета — човекът добие съвършенство и отиде на небето. В това отношение те вярват в теорията на Платон.
Пред погледа на Тес изникнаха „Диалозите“ на Платон от библиотеката на Джоузеф.
— Продължавай.
— Последователите на Митра смятат, че могат да убиват без да носят вина за това, тъй като не отнемат живота на човека, а само го трансформират.