Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Задната врата! — викна Тес и хукна с насочен пистолет към кухнята.
— Внимавай!
Завладяна отново от страха, тя не чу предупреждението му.
Коридорът бе тъмен. Но щом влезе в кухнята, Тес ясно видя мъж с ръкавици, който с един удар разби стъклото на вратата откъм задната веранда. Парчетата се посипаха по пода. Мъжът вече провираше ръка към ключалката.
Тес вдигна пистолета си и стреля.
Дясното му око експлодира.
Нямаше време да усети ужас — зад падналия видя друг мъж с пистолет. Автоматично натисна отново спусъка. Фонтан от кръв избликна от него, тялото му подскочи нагоре и изчезна от погледа й, тупвайки тежко на верандата.
— Тес, добре ли си? — долетя Крейг от предната част на къщата.
— Нищо ми няма! — Тя се прикри зад кухненската маса с пистолет, насочен към задната врата. — Господ да ми е на помощ, току-що убих двама души!
— Не мисли за това! Те искаха теб да убият!
— Изобщо не мога да мисля! Искам само да остана жива!
— Дръж телефона. Набери девет едно едно!
Тес отстъпи заднишком, като още държеше вратата под прицел. Грабна телефона от стената до хладилника и трескаво набра номера.
— Няма сигнал!
От коридора отново се чу писъка на Присила.
— Присила, залегни. Не приближавай прозорците! — викна й Крейг.
— Мъжът ми! Мисля, че получи сърдечен пристъп!
— Сложи го да легне на пода! Разкопчай му яката! — викна Тес.
На прозореца на кухнята се появи мъж с пистолет в ръка. Тес стреля. Лицето му изригна.
Тес се преви и повърна на пода.
— Тес!
Тя с усилие се овладя.
— Добре съм! Провери предната врата!
Отново долетя викът на Присила:
— Ричард не диша!
— Тес, върни се в коридора и наблюдавай двете врати!
— Добре, ти се погрижи за Ричард!
Тес отстъпи по средата на коридора, хвърляйки погледи ту към предната, ту към задната врата, а Крейг прелетя край нея към кабинета. Чу се как започна да прави изкуствено дишане на професора.
— Диша!
— Трябва му кислород, лекар! — викна Тес.
— Присила, легни долу до него. Тес, вижда ли се някой?
— Не, може би сме ги довършили!
— Не разчитай на това! Присила, има ли друг вход към къщата?
— От мазето — прошепна Присила.
— Откъде се влиза в мазето?
— Кухнята… — гласът на Присила бе съвсем отслабнал.
— Тес! — нареди Крейг.
Но Тес вече тичаше към кухнята. С влизането си чу стъпки зад вратата вдясно. Тя се изви, видя как дръжката на вратата се завърта и в същия миг стреля в нея, после отново и отново. Зад разцепената врата се чу стон и падане на тяло по стълбата.
С удвоена от страха енергия, Тес избута печката и затисна с нея вратата към мазето.
— Съседите, Крейг. Сигурно са чули изстрелите! Те ще извикат полицията!
Крейг не отговори.
— Какво има?
— Тези стари солидни къщи… Стените са много дебели. Зад тях звукът от изстрелите е толкова слаб, че едва ли някой от съседите е чул. А живият плет от двете страни прикрива нападателите.
Тес помръкна.
— Прав си. По-добре да не ми беше казвал.
Но не изпусна от прицела си задната врата. За разлика от миналата нощ, сега помнеше колко патрона бе изстреляла. Пет. Значи остават дванадесет. Ако онези нахлуят в къщата, ще има достатъчно…
Но колко ли са те? Шест вече са мъртви. Ако изобщо има останали, едва ли са много. Въпреки това съжали, че не бе взела още пълнители в чантата си. Двете кутии с патрони останаха под седалката на поршето.
— Крейг, ти стреля два пъти. Остават ти четири.
— Взех пистолетите на ония двамата отпред. Засега не виждам други. Бъди спокойна…
— Миналата нощ те запалиха къщата, за да изгоря. И ме причакваха отвън в случай, че се измъкна. Защо, Крейг?
— Искат да са сигурни, че си мъртва. И да си вземат снимките!
— Пратих ти негативите по пощата.
— Отлично! Присила, как е Ричард?
Тес дочу измъчения й глас:
— Очите му са отворени. Диша. Но… като че не може да говори.
Крейг изруга тихо. Удар? По-добре да не бяхме идвали.
— Присила, толкова съжалявам…
— Не си ти виновен. Онези, които искат да ви убият.
— Отпред не се вижда никой!
— И отзад нищо — Тес надникна иззад масата.
— Скоро ще имам нужда от инсулин — обади се Присила.
— Аз ще ти го дам.
Като държеше под око вратата, Тес приближи хладилника и грабна една от приготвените спринцовки.
— Крейг, да предположим, че отвън има и други — тя затвори хладилника. — Може би вече се страхуват, че съседите са чули. Не могат да изчакват повече. — Тя тръгна към коридора със спринцовка в ръка. — Могат да направят отчаян опит както миналата нощ.
Нещо разби прозореца на кухнята и се изтъркули на пода.