Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— А другото? Какво е второто?
— Второ, за тях убийствата са нещо обичайно. Те се учат да убиват. Спомни си барелефа. Ножа. Кръвта. Римските войници са го приемали масово. Митраизмът е религия на воините. В душите си те са вярвали, че участват в космическата битка между доброто и злото.
— Но в борбата срещу това, което смятат за зло, те не се спират пред нищо!
— Боя се, че е така.
Таксито зави край ъгъла и продължи по улица с добре поддържани столетни къщи. Изведнъж Крейг съзря черно порше 911, спряло до тротоара.
— Ей там. При спортната кола… — посочи той.
Крейг отново се обърна да провери дали някой не ги следва. Далеч назад през пресечката преминаха няколко коли. Микробус на службата за бързи пратки сви по улицата, но в обратна посока. Спря една пряка по-нататък. Шофьор в униформа слезе и понесе пакет към къщата.
Крейг беше видял няколко подобни микробуса по пътя. Такива използваха и пощите. Нямаше начин да определи дали беше видял точно този микробус. Крейг знаеше, че — противно на разпространеното заблуждение — ако преследвачът не е съвсем неопитен, и особено ако разполага с няколко различни коли, е почти невъзможно да се забележи.
„Направих каквото можах.“ — помисли си Крейг с нарастващо безпокойство, когато спряха зад поршето. „Не мога да обикалям до безкрайност из града.“
Той освободи таксито и огледа къщата с високите ярки лилиуми покрая, като се чудеше какво за бога бе довело Тес тук.
— Простете, сбъркал съм адреса — извини се мъжът с униформа на жената, която му отвори. — Грешката е моя. Трябваше да спра една пряка по-надолу.
Жената с ролки в косата го изгледа с досада. Зад гърба й водещият на телевизионната игра обявяваше наградите пред аплодиращата публика.
Мъжът си тръгна и чу как жената побърза да хлопне вратата зад него. Той седна отново зад волана и се обърна към петимата си спътници отзад, които наблюдаваха поршето и спрялото такси зад него със заредени пистолети в ръка. Длъгнестият як детектив освободи таксито и спря за миг пред алеята, после изчезна зад храстите в посока към къщата.
— Може да е още една фалшива среща, но нещо ми подсказва, че примамката ни доведе до жертвата — каза шофьорът и затвори вратата. — Сега трябва само да чакаме вредителите.
— Ако са го проследили. Не се забелязват — отвърна някой отзад.
— Както и ние се постарахме да не ни забележат. Но единственият им шанс да стигнат до жената е да го проследят.
— Ще сме по-уверени, когато дойде и другият екип — измърмори някой отзад.
— И още по-уверени, когато пристигнат екзекуторите — добави мъжът отпред. — Обадих се на нашия човек на летището. Той ще им предаде къде да ни търсят. Самолетът им каца след половин час. Ще ги чака кола. Още двадесет минути дотук…
— Отзад идва кола.
Стрелците се взряха през стъклото.
— Не са нашите.
Мъжът отпред също се взираше в огледалото в синята тойота, излязла зад ъгъла. Колата приближаваше. Караше я тридесетгодишен мъж. До него седеше симпатична жена.
— Сигурно са от квартала. Но ако са вредителите… — Мъжът отпред също извади пистолета си. — Шест срещу двама. Грешна сметка.
Колата се изравни с микробуса. Шофьорът се обърна да я види и изтръпна. В момента, в който колата минаваше край него, жената хвърли съскаща метална кутия през отворения му прозорец.
— Не — изкрещя мъжът — и веднага се свлече на пода. Невидим нервно-паралитичен газ изпълни микробуса. Другите се хвърлиха да отворят задната врата.
Беше късно. Скоро никой не мърдаше.
— Но какво ще кажете за книгите? Заглавията говорят ли ви нещо? — попита Тес.
Присила остави лупата и се приведе над снимките.
— „Елеонора Аквитанска“… „Изкуството на платоническата любов“…
— А тази на испанската се казва „Колието на гълъба“ — поясни Тес.
— Знам. Също трактат за платоническата любов. Единадесети век.
Тес беше изненадана.
— Знаете ли колко труд хвърлих да узная това, а вие…
— Не забравяй, че това е специалността ми — усмихна се скромно Присила. — Всички тези заглавия са свързани. Като барелефа. Схванеш ли връзката, всичко е ясно. Елеонора е била кралица на Франция един век преди падането на Монсегюр. Аквитания, откъдето идва Елеонора, е в югозападна Франция. Там тя установила своя кралски двор, а дъщеря й го наследила след нея.
Тес кимна.
— Югозападна Франция — повтори Присила. — Там се е възродил митраизмът под формата на албигойска ерес, малко след смъртта на Елеонора. Кралицата насърчавала идеята за платоническата любов — строга система от правила, които идеализирали отношенията между мъжа и жената. Физическа връзка се допускала само след задължителен ритуал от свръхлюбезни обноски. Албигойците пригодили идеята за платоническата любов за своите цели. Според тях доброто, за което се бори Митра, е духовно. Злото на противния бог е физическо, то принадлежи на плътския свят. Например албигойците били вегетарианци, приемали само най-чиста храна.