Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Разчитай на мен. — Крейг върна телефона и припряно благодари. На вратата пъхна още двадесет долара в ръката на пиколото.
— Намери ми такси. Веднага.
— Ето го пак. Взема такси!
От другата страна на линията хамелеонът заповяда:
— Проследи го! Предупреди останалите. Поддържай връзката. От летището идва отряд екзекутори!
Изтръпнал, мъжът зад волана на камионетката остави телефона.
Екзекутори? Не бяха го предупредили, че мисията е толкова критична. Имаше чувството, че събитията започват да се изплъзват от контрола му. Почти физически усещаше как във въздуха напрежението се сгъстява в очакване на ужасната последна битка.
Подчинявайки се на заповедта, той предупреди по радиотелефона другия екип и запали двигателя, докато зад гърба му в камионетката петимата вече се бяха приготвили с пистолети в ръка.
Камионетката се понесе след таксито.
Във фоайето на „Мариот“ влезе строен, приятно загорял и елегантен мъж на около тридесет години с малко куфарче. Той приближи до рецепцията.
— Извинете — мъжът се обърна загрижен към служителя, — имам нужда от помощ. Трябваше да се срещна тук с един човек, но се забавих. Не го виждам. Може вече да си е отишъл. Дали не е оставил някакво съобщение? Казва се Крейг.
— Един господин с това име беше тук и чакаше някого, но преди минута му се обадиха по телефона и си тръгна.
Мъжът изглеждаше разочарован.
— О, ще си имам неприятности. Трябваше да подпиша важен договор с г-н Крейг. Предполагам, че не знаете накъде тръгна.
— Съжалявам, господине. Той си записа нещо тук, но откъсна листчето. Не каза къде отива.
— Тук ли?
Мъжът разгледа внимателно отпечатъка от написаната бележка върху долния лист.
— Не чухте ли с кого разговаря?
— С една жена, господине. Нарече я Тес.
— Разбира се. Благодаря ви — мъжът остави на служителя двадесет долара.
— Няма защо, господине.
— Не, има. Нали не възразявате? — Мъжът откъсна най-горното листче от купчинката.
Тес се върна тичешком в кабинета.
— Благодаря за телефона.
— Свърза ли се? — попита професор Хардинг.
Тес кимна напрегнато.
— Ще дойде веднага тук. Ще се чувствам много по-спокойна тогава. Но докато чакаме… — Тя се обърна към Присила. — Бяхме стигнали до това какво означава барелефът. Защо Митра отрязва главата на бика?
Присила отново се взря през очилата в снимката.
— Разбирам объркването ти. Тази сцена изглежда непонятна, както и повечето от свещените обреди на различните религии. Представи си един туземец от някой малък, напълно усамотен остров в Тихия океан, който не познава обичаите на западната цивилизация. Какво ще стане, ако попадне в Америка, в някоя католическа църква? Представи си как гледа какво е окачено зад олтара. Христос на кръста с приковани ръце и трънен венец на главата — не е ли това една ужасяваща гледка?
— Чакай, да не искаш да кажеш, че всъщност не знаеш какво означава тази сцена на барелефа?
— Напротив, знам какво означава. Но искам да ти кажа, че без да познаваш традициите и символите на една чужда религия не можеш да разбереш защо едно изображение е толкова важно за нея. То ще ти стане ясно само когато узнаеш значението на символите в него. За мен този барелеф е тъй понятен, както и разпятието. Погледни отблизо. Разгледай подробностите, които ще ти посоча. Скоро ще видиш, че са съвсем прости за разбиране.
— Прости ли? — Тес поклати глава. — Не ми се вярва.
— Само бъди търпелива. — Присила посочи с пръст върху снимката. — Да започнем с бика. Мраморът е бял и бикът е бял. Като умре, ще се превърне в Луната. Логически може да се очаква, че щом Митра е бог на слънцето, бикът ще се превърне в слънце. Но тук има по-дълбока логика. Луната е образ на Слънцето през нощта. Тя разпръсва тъмнината и олицетворява бога на светлината, който се бори с противния бог — бога на злото, на тъмнината.
— Добре, това разбирам. Но защо бикът трябва да умре?
— Не си ли чела Джоузеф Камбъл? „Маските на Бога“? „Примитивна митология“?
— Да, в колежа.
— Тогава трябва да знаеш, че почти във всяка религия има свещена жертва. Понякога това е богът. Например в християнската религия Исус умира, за да спаси човечеството. Но често жертвата е само някакъв символ на бога. При ацтеките и маите често са избирали за жертва девойка, която принася живота си в жертва на бога. Обикновено изваждали сърцето й.
Тес потръпна.
— При Митра бикът умира не само за да се превърне в Луната, но и за да оплоди земята. Ритуалното убийство вероятно е извършвано в деня на пролетното равноденствие — тогава настъпва пролетта и природата се възражда. Това е традиционно обожествяван момент от годината. Много християни не знаят това, но по същата причина и Великден е толкова важен в тяхната религия. Христос възкръсва от гроба както земята се връща към живот. И Митра се връща към живот през пролетта.