Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Присила спря да поеме дъх и отпи от чая си.
— Но в Европа и последните следи от митраизма са унищожени през Средните векове. В тринадесети век вярата в два противостоящи си и равни богове — на доброто и на злото — отново изплувала на повърхността в един град на южна Франция, наречен Алби. По името на града католическата църква нарекла ереста албигойство. За църквата Бог трябва да е един. И с благословията на папата хиляди кръстоносци се стекли в югозападна Франция, като избивали всеки, който им приличал на еретик — а те били много! Накрая неверниците били притиснати в една планинска крепост. Монсегюр. Обсадата продължила, докато гладът и жаждата принудили еретиците да се предадат. Кръстоносците ги изгорили всичките. Това е последният път — преди седемстотин години — когато митраизмът е надигал глава в западния свят.
— Но ти май не вярваш — каза Тес.
— Има слухове, че в нощта преди масовото убийство малка група отчаяни еретици с помощта на въжета се спуснала от скалите на крепостта и отнесла тайно съкровище. Понякога си мисля, че отделни гнезда еретици биха могли да съществуват и днес. Снимката на този барелеф потвърждава съмненията ми. Това не е купено от някоя галерия за археологически находки. Ако такова нещо можеше да се намери, цената му би била огромна, защото повечето от тези барелефи са били унищожени след налагането на християнството от Константин. Малкото запазени са музейни експонати. Двата най-добри са в Лувъра и в Британския музей.
— Но ти си видяла такива барелефи в Испания през 1973г.
— Да, избледнели рисунки в гробници край Мерида. Един доста напукан барелеф в малък музей край Памплона. После, за моя голяма изненада, няколко, скрити в отдалечени пещери в същия район. Затова се съмнявах, че ереста е още жива. Местните хора не може да не познават пещерите и барелефите. Те са били скрити поради някаква причина, затова се погрижих да ги оставя точно както ги намерих — от уважение, но и от страх. Нямах желание да предизвиквам гнева на местните жители, като открадна свещените атрибути на тайната традиция, а освен това усещах, че ме следят.
— Никога не си ми разказвала за това, скъпа — учуди се професор Хардинг.
— Не винаги ти казвам всичко, Ричард. Не исках да те замесвам. Ако знаеше всичките ми приключения по време на самотните експедиции, можеше да се опиташ да ме спреш. Но това е друга тема. Според мене, Тес, снимката не е на древен барелеф. Това е старателно изготвено съвременно копие. От мрамор. Някой е изразходвал доста труд и средства, за да му го направят. Въпросът е — защо!
— И какво означава? — добави Тес. — Защо са го смятали за свещен. Защо Митра отрязва главата на бика?
Национално летище Вашингтон
Крейг нетърпеливо чакаше самолетът да приближи терминала. Щом изгаснаха предупредителните надписи за коланите, той живо скочи на крака и се промъкна край другите пътници към изхода.
Бързо закрачи през оживения терминал, като се оглеждаше дали някой не проявява интерес към него. Отвън му се наложи да застане на опашка за такси. Накрая дойде и неговия ред. Потънал в пот от напрежение, Крейг каза на шофьора да кара към хотел „Мариот“ и погледна часовника си.
Пристигна пред хотела пет минути преди уречения час. Пиколото приближи, изненадан, че Крейг няма багаж.
— Ще отседнете ли, сър?
— Не, имам среща.