Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Крейг огледа нервно платното на улицата, търсейки с очи черно порше 911. Няма как да не го забележи. Всеки момент Тес ще пристигне. Крейг ще скочи до нея и ще се понесат по-нататък.
Всеки момент. Крейг направи няколко крачки и погледна часовника си. Два и половина.
Два и тридесет и пет. И четиридесет.
Сигурно се е забавила в натовареното движение. Ей сега ще пристигне.
От една пощенска камионетка, на паркинга срещу хотела го наблюдаваха двама мъже.
Друг сивоок мъж беше вперил поглед през прозореца на ресторанта по-нататък по улицата.
Крейг започна да се тревожи.
Три без петнадесет.
Тес! За Бога, какво се е случило? Къде си, по дяволите?
— Ти каза, че си видяла барелефа в спалнята на твой приятел?
Тес се поколеба, като съобразяваше колко е безопасно да им разкрие.
— Да, беше на библиотеката.
— По лицето ти виждам, че още нещо те тревожи.
И тогава Тес се реши. Нямаше време да го усуква. Трябваше да узнае.
— Спалнята… изглеждаше странна.
Присила наостри уши.
— Какво имаш предвид?
— Нямаше лампи. На пода имаше свещи. Също от двете страни на барелефа.
— Свещи? Разбира се. Едната нагоре, другата надолу — досети се веднага Присила.
— Откъде знаете? — подскочи от изненада Тес.
— От снимката. Факлоносците от двете страни на Митра. Тес, мисля, че си видяла подобие на олтар. Какво премълчаваш още?
Тес се предаде напълно и разтреперана набързо разказа на Присила всичко, което беше преживяла от сряда — толкова скоро ли беше? — от първата й среща с Джоузеф, когато си изпусна папката в асансьора.
Джоузеф беше произнесъл името на писалката й почти с благоговение.
Златен кръст.
Сега знаеше какво са означавали тези думи за него. Символ на бога на слънцето.
В камионетката на паркинга срещу хотел „Мариот“ един от мъжете с пръстени в джобовете говореше по телефон, който имаше кодиращо устройство срещу подслушване:
— Не, още се разхожда отпред. Често поглежда часовника си. Очевидно чака някого. Това трябва да е мястото на срещата. Жената вероятно ще дойде всеки момент.
— Сигурен ли си, че не е забелязал проследяването от летището? — попита гласът отсреща.
— Напълно. Бяхме паркирали на изхода от летището. Когато взе такси, моите хора ме предупредиха по телефона. Карахме пред него. Той отиде направо пред хотела, а ние свърнахме отсреща.
— А противникът? Видяхте ли някой от вредителите?
— Още не. Но сигурно и те са го проследили. Ако жената представлява толкова голяма заплаха за тях, той е единствената им възможност да я намерят.
— Продължавай наблюдението и се оглеждай за тях!
— Ще се стараем. Имам още един екип на магистралата. Но тук е доста натоварено. Само отблизо можем да видим цвета на очите им. Иначе трябва да дебнем да се издадат. Чакай… Стой така!
— Какво? — викна гласът в слушалката.
— Нещо става отсреща! Не разбирам!
Крейг продължаваше да крачи с все по-нарастваща тревога. Внезапно долови движение вдясно и ръката му моментално напипа пистолета. Но това беше пиколото от хотела, който се приближаваше към него.
Какво ли иска пак? Той пусна дръжката на пистолета и посегна за полицейската си карта във вътрешния джоб.
Въпросът на пиколото бе толкова изненадващ, че той застина с ръка под ревера.
— Господине, вие ли сте Крейг?
Изтръпна.
— Да, но откъде знаете?
— На рецепцията има телефонно обаждане за вас. Една жена помоли да проверим чака ли един мъж пред хотела. Каза, че името му е Крейг и иска да говори веднага с него.
Тес, помисли си Крейг. Няма кой друг! Какво ли се е случило? Нещо лошо?
— Къде е телефонът? — Крейг влетя във фоайето на хотела. — Тя чака ли?
— Да, господине — пиколото подтичваше зад него. — Ето там.
Крейг се спря за секунда, докато очите му свикнат с приглушеното осветление. Рецепцията беше точно насреща. В движение той измъкна от джоба си десет долара и ги подаде на момчето.
— Стой тук, може да ми потрябва помощта ти.
Застана на рецепцията.
— Казвам се Крейг. Има обаждане за мен…
— Разбира се, сър — служителят му подаде слушалката.
— Тес? Къде си? Какво стана!
— Добре че те намерих — чу гласа й. — Страхувах се, че вече си си тръгнал.
— Да си тръгна? Изключено! Казах ти, че ще чакам. Но какво стана?
— Нищо страшно. В безопасност съм. Поне засега.
— Къде си?
— Крейг, мисля, че разбрах какво става и това ме плаши още повече. Нямам време да ти разказвам и не е за телефон. Запиши адреса.
Крейг сграбчи купчинката листчета от плота на рецепцията и светкавично записа адреса.
— Ела колкото може по-бързо — настояваше Тес.