Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Само заради нещо, станало преди седемстотин години — добави Присила.
— Има ли още нещо, което трябва да ни съобщите?
— Книгите — отвърна Присила. — Тъкмо преди до дойдеш, разказвах за „Утехата на философията“, един трактат от шести век.
— Добре. Но защо му е била на Джоузеф Мартин Библията? Щом митраистите не са християни? И защо само написаното от Йоан беше останало, а всичко останало — скъсано?
Присила вдигна рамене.
— Защото е най-близък до митраизма — тя се наведе с лупата над една снимка на страница, изпъстрена с подчертани пасажи. — Ето: „Не трябва да обичате земните неща. Ако човек обича земното, значи Бог не е в него. Защото всичко на този свят — изкушенията на плътта, изкушенията на очите и гордостта — не са от Бога; те са земни. Земното е тленно, а този, който следва Божията воля, ще пребъде навеки.“ Звучи ли ви познато?
Тес кимна.
— Искаш да кажеш, че ако заменим „Бог“ с „Митра“, всичко съвпада? Но защо изданието на Скофилд? Има ли значение?
— О, да, голямо — отвърна Присила. — По време на президентския мандат на Роналд Рейгън, външната политика на Америка се опираше главно на интерпретацията на Библията на Скофилд. — Тя се вгледа в друга снимка. — Ето тук е подчертан пасаж от увода. Връхната точка на Библията, „Откровението“ на Йоан, което описва края на света. Рейгън смяташе, че скоро ще настъпи Апокалипсисът — вселенската битка между доброто и злото, Бог и Сатана. Помните ли Съветският съюз — империята на злото. Според Рейгън, доброто трябва да победи. Подозирам, че затова подкрепяше конфронтацията със Съветския Съюз, за да започне по-скоро Армагедон — битката по време на Страшния съд, и Съединените щати — доброто, според него — да победят.
— Лудост — промълви Крейг.
— Но много прилича на митраизма, ако приемете, че Сатаната не е паднал ангел, а бог на злото — отбеляза Присила. — Не е чудно, че Джоузеф Мартин е държал тази съкратена Библия до леглото си.
— А другите книги? „Хилядолетието“, „Последните дни на планетата Земя“?
— Очевидно Джоузеф е бил обсебен от мисълта за наближаващата двехилядна година. Настъпването на всяко хилядолетие традиционно е време на криза, на страх, че светът ще загине.
— Като имаме предвид как отровите погубват моите лилиуми, предсказанието може да не греши — обади се професор Хардинг. — Благодаря на Бога, че няма да доживея.
— Ричард, няма да ти простя, ако умреш преди мен.
Въпреки напрежението, Крейг не можа да сдържи усмивката си.
Примигване на електрическото осветление ги стресна.
— Трябва да се обадя на шефа на полицията в Александрия. Той ще ви осигури безопасно убежище.
Крейг тръгна към телефона в кухнята. Изведнъж се спря и се извърна.
— Още нещо не разбирам. Не намерих обяснението в разказа ви. Наистина не мога да проумея… ако и Джоузеф Мартин и хората, които го убиха, са вярвали в Митра, тогава защо го убиха?
Никой не отговори.
— Защо са тръгнали срещу един от своите? — Крейг поклати глава и се обърна отново към вратата.
Защо, наистина, запита се Тес. Озадачена, тя гледаше след Крейг, който излезе във вестибюла.
Изведнъж се вкамени, защото, вместо да тръгне към кухнята, Крейг спря внезапно и се хвърли на пода, измъквайки пистолета си.
Двете глухи пропуквания смразиха кръвта й. Последваха ги оглушителни изстрели откъм Крейг. Веднъж! Още веднъж!
Зад нея Присила изпищя.
Крейг скочи и изтича надясно.
Тес долови глух мъжки стон.
В миг се освободи от вцепенението. Прехапала устни, сграбчи своя пистолет и също се втурна в коридора. Барутна миризма парна ноздрите й. Тес предпазливо надникна иззад рамката на вратата на вестибюла и видя двама мъже сгърчени на пода. Крейг изрита пистолетите от ръцете им. После прескочи телата им и се промъкна до входната врата. Сгънат на две под остъклената й горна част, той хлопна вратата и я заключи.
„Но нали заключих, когато Крейг дойде!?“ — помисли си Тес.
Единият от мъжете, който все още стенеше, внезапно издаде гъргорещ звук, сви се в кратка конвулсия и притихна. Локвата кръв около телата се разтичаше по паркета. Тес гледаше замаяна тъмночервените дупки, които куршумите на Крейг бяха пробили в гърдите им.
Усети как кръвта пулсира в глава й.
— Лягай долу! — заповяда Крейг, като проверяваше дали двамата са мъртви.
Тес бързо се подчини.
Приведен, Крейг надникна през стъклото на вратата и огледа предната веранда.
— Никой не се вижда…