Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Възраждане. Живот от смъртта. Затова Митра прерязва гърлото на бика. Трябва кръв. Много кръв. Тя напоява земята. Подхранва почвата. Виж житните растения, изникнали под предното коляно на бика. Много от древните религии са изисквали кръв — понякога човешка, понякога животинска — да напои нивите преди сеитбата.
— Но това е отвратително.
— Не и за вярващите. С нищо не е по-отвратително от смисъла на причастието в католическата църква — хапката хляб с вино, символизираща Христовото тяло и Христовата кръв, за възраждането на душата ти.
— Добре, разбирам какво имаш предвид, макар че никога не съм го приемала така преди. А кучето? Защо се стреми към кръвта? Ами змията…
Изведнъж сякаш ток прониза цялото й тяло. Тя разбра. Присила беше права. Всичко стана ясно.
— Кучето и змията!
— Сети ли се?
— Това е злото. Кучето се опитва да попречи на кръвта да оплоди земята. Змията иска да унищожи класовете! А скорпионът е злото! Той е нападнал тестикулите на бика, за да го направи безплоден!
— Отлично. Гордея се с теб, Тес. Продължавай. Какво ще кажеш за факлоносците?
— Пламъкът, насочен нагоре, олицетворява Митра. Пламъкът надолу — неговия съперник, Бога на злото.
— Трябва да си била отлична студентка.
— Не и според професор Хардинг.
Професорът възрази:
— Казах, че не беше най-добрата. Но беше умна и доста ентусиазирана.
— Точно сега не съм никак ентусиазирана. Майка ми е убита. Аз съм отчаяна. Уплашена. Присила, кажи за гарвана.
— Той наблюдава жертвоприношението. Трябва да знаеш, че митраизмът има седем степени на посвещаване — от новопосветени до свещеници. Първата степен е гарванът. Освен това той е свещена птица за тази религия. Той е небесният пратеник, свидетел на жертвоприношението, който наблюдава обновлението на природата.
— Сега разбирам. И аз съм се посветила на същото. Митра иска да спаси планетата, а злият бог — да я унищожи.
Лима, Перу
Нисичкият и болезнен на вид Чарлз Гордън, управител на компания за внос-износ, беше потънал в мисли зад бюрото си. Прозорецът на кантората му гледаше към реката, но угнетяващата гледка не го интересуваше. Беше се съсредоточил над каталога с американски стоки, които се опитваше доста безуспешно да продава на местните търговци. Когато преди месец нае тази кантора, всички се подсмихваха на ярката му вратовръзка и нескопосания костюм, но с времето свикнаха с тях, като с изтъркан виц и престанаха да ги забелязват.
Единственото утешение в отегчението му беше океанът, само на седем мили от Лима. Поради близостта на Пасифика, температурата бе поносима, а и въздухът можеше да се диша — не като в планините на изток. В това отношение задачата му тук бе за предпочитане. Ако не се смята, че всъщност на тъй наречения Чарлз Гордън му бе писнало да се преструва на бизнесмен.
Не че не се занимаваше с бизнес.
Но съвсем не беше внос-износ.
Стресна го сигналът на факса. Той прекоси стаята и се взря в листа, който изпълзя от апарата. Доставчикът му от Филаделфия го уведомяваше за пратка портативни компютри, която скоро щеше да пристигне в Лима — количество, цени, дата на доставка.
Най-сетне, помисли си Чарлз.
Не се притесняваше, че това важно съобщение бе изпратено открито. В края на краищата по всичко личеше, че неговият доставчик беше съвсем легална компания, а лаптопите наистина щяха да пристигнат. Никой не можеше да разбере действителния смисъл на съобщението, дори да заподозреше, че е кодирано, тъй като шифърът беше случайна редица. Кенет Маден, заместник-директор на ЦРУ за секретните операции, лично го беше обяснил на Гордън преди отлитането за Перу.
Нито датата на доставката, нито количествата имаха някакво значение. Съобщението се отнасяше за предстоящото посещение на президента Гарт във връзка с конференцията за борбата с наркотиците. Намеренията на Президента бяха да убеди перуанското правителство да плаща субсидии на селяните, за да отглеждат по-нерентабилните земеделски култури вместо кока, от която местните наркобарони — едни от най-големите търговци на дрога в света — произвеждаха кокаин.
Президентът не трябваше да стигне до конференцията.
Тес внезапно се сети за още нещо.
— А съкровището?
Присила я изгледа стресната, учудена от внезапната смяна на темата.