Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Тъй като вече ме излъгахте неведнъж — каза Апханад, — вече е безопасно да ви доверя, че не можете да разчитате на ничия лоялност.
— Независимо от това — обяви Питър, — аз не възнамерявам да стоя затворен в тази тръба като в клетка. Желая да ползвам и библиотеката ви — предполагам, че имате такава — и тримата да се храним в столовата, както и да ползваме тоалетната, без да създаваме неудобства на останалите.
— Ето, виждате ли? — усмихна се Апханад. — Вие просто не държите на секретността.
— Не може да живеем тук като затворници — повтори Питър.
— Той нямаше предвид това, сине — намеси се Джон Пол. — Майорът говореше за начина, по който ти обявяваш решението от името на трима ни. А първо спомена, че аз най-вероятно ще бъда разпознат.
Апханад се засмя:
— Проблемът с разпознаването е реален. Аз веднага ви познах от телевизионните предавания, господин хегемон.
Питър въздъхна и се облегна назад.
— Все пак вашето лице не е така лесно разпознаваемо, защото не сте истински политик. Те се стремят да показват лицето си на публиката. А доколкото си спомням, вашата кариера е започнала в анонимност.
— Но аз съм показван по телевизията — напомни му хегемонът.
— Слушайте, малцина от нашия персонал гледат телевизия. Аз случайно съм страстен любител на новините, но повечето хора тук са прекъснали своите връзки с клюките от Земята. Мисля, че най-добрият начин да останете под прикритие тук е да се държите, сякаш няма какво да криете. Бъдете малко необщителен — не влизайте в разговори с хора, които предизвикват взаимни обяснения относно, например, какво работите и какъв сте. Но ако сте весел и не се държите тайнствено, ще бъде добре. Хората не очакват хегемонът да живее със своите родители в едно от спалните помещения тук. — Апханад се усмихна. — Това ще бъде малката тайна между шестима ни.
Питър направи сметката. Той, родителите му, Апханад, Димак и… о, Граф, разбира се.
— Мисля, че тук няма да има опит за убийство — каза Апханад, — защото на борда има съвсем малко оръжия и до едно се държат под ключ, а всеки, който идва тук, се проверява за оръжие. Така че предлагам да не носите пистолети. Вие сте обучен на борба с голи ръце, нали?
— Не.
— На най-ниското равнище има гимнастически салон, който е много добре съоръжен, при това не само с уреди за деца. Възрастните също трябва да са във форма, за да поддържат костната си маса, а ако се интересувате, може да уредим за вас часове по бойни изкуства.
— Не се интересувам — отвърна Питър. — Но идеята е добра.
— Въпреки това, всеки, който те изпращат срещу ни — каза Тереза, — ще е много по-добре трениран от нас.
— Вероятно е така, а вероятно не. Ако враговете ви се опитат да ви достигнат тук, ще разчитат на някой, който да мине през нашата проверка. Хора, които изглеждат особено атлетични, се подлагат на специален преглед. Както виждате, сме завладени от параноя, че една от групите срещу колонизацията се опитва да изпрати някого тук, горе, за да извърши акт на саботаж или тероризъм.
— Или убийство.
— Да — не отрече майорът. — Но ви уверявам, че аз и моят персонал сме много бдителни. Не оставяме нищо непроверено.
— С други думи, знаехте кои сме, още преди да влезем през вратата.
— На практика се досещах, преди совалката ви да излети от Земята — уточни Апханад. — Или поне имах добро предположение.
Те се сбогуваха и потънаха в ритъма на ежедневието на космическата станция.
Денят и нощта се определяха по Гринуич, не поради никаква специална причина, освен че това бе нулевият меридиан, а защото трябваше да приемат някакво време. Питър откри, че родителите му не са толкова досадни, както се опасяваше, и се успокои, че няма да ги чува през разделителната преграда, когато правят любов или когато разговарят за него.
Най-често ходеше в библиотеката или пишеше.
Есета, разбира се, за всичко, за всеки възможен форум.
Имаше изобилие от публикации, които имаха късмета да притежават части от Лок и Демостен, особено сега, когато всеки знаеше, че тези самоличности принадлежат на хегемона. По-сериозните есета се появяваха веднага в мрежите и там нямаше начин да се цели определена публика. Но той продължаваше да говори по теми, които биха били особено интересни в много райони.
Целта на всичко, което пишеше, беше да разпали пламъците на подозрението относно амбициите на Китай и на китайците. Като Демостен той пишеше съвсем директно относно опасността Индия и Индокитай да бъдат оставени в ръцете на Китай, за целта използваше реторики в стил „коя-държава-е-следващата“. Разбира се, не можеше да призовава до каквото и да било сериозно надигане на простолюдието, защото всяка казана от него дума щеше да бъде използвана срещу хегемона.