Брачна авантюра

— Няма да ги убиете.

Тя извика тези думи и привлече вниманието на мъжа си. Спечели и гнева му. Той я гледаше сякаш искаше да я убие.

— По дяволите, няма — изръмжа той тихо.

Тя чу няколко възгласа на одобрение от хората на Нейтън. Тя щеше да повтори неодобрението си, но Нейтън я възпря, като ненадейно се протегна и нежно я докосна по лицето.

— Той те удари, Сара. Аз трябва да го убия.

Това за него имаше смисъл и той мислеше, че ще е разумно да си изгуби времето да й обясни решимостта си. Тя, обаче, не разбра. Невярващото изражение на лицето й го показа.

— Искаш да ми кажеш, че ще убиеш всеки, който някога ме е удрял? — попита тя.

Него не го интересуваше неодобрението, което прозвуча в нейните думи.

— По дяволите, така е — изръмжа той.

— Тогава ще трябва да убиеш половината ми семейство — отвърна тя.

Господи, тя наистина не трябваше да казва това, осъзна Сара. Той отново изглеждаше разярен. Но гласът му беше учудващо спокоен, когато й отговори.

— Кажи ми имената, Сара, и аз ще отмъстя. Никой не може да се докосва до това, което ми принадлежи.

— Да, госпожо — извика Честър. — Възнамеряваме да убием всеки един от тези дяволски кучета. Това е наше право — добави той.

— Честър, ако използваш още едно ругателство в мое присъствие, ще натрия устата ти с оцет.

Тя погледна моряка твърдо, докато той не кимна и се обърна точно на време, за да види усмивката на Нейтън.

— Нейтън, ти си капитанът — каза тя. — Само ти можеш да вземеш това важно решение. След като съм ти жена, би трябвало да мога да те разубедя, нали?

— Не.

О, той беше упорит, помисли тя.

— Не мога да го допусна — извика тя. — Ако ги убиете, вие няма да сте по-добри от тях. Вие тогава също ще бъдете престъпници, Нейтън, и след като аз съм ти жена, също ще бъда престъпник.

— Но, госпожо, ние сме престъпници — заяви един от моряците.

— Ние не сме престъпници — каза Сара. — Ние всички сме граждани, които са верни поданици на краля и спазваме закона.

Страданието на Сара най-накрая победи гнева на Нейтън. Той постави ръка на рамото й:

— Виж, Сара…

— Не ми викай виж, Сара — прекъсна го тя. — Не употребявай и този снизходителен тон. Не можеш да ме заставиш да позволя да бъде извършено убийство.

Нейтън не беше в настроение да я успокоява или да спори, но той знаеше, че трябва да я отпрати долу, преди изцяло да се подчини на гнева си. Той мислеше да заповяда на Джимбо да я завлече по стълбите, но след това промени решението си и пристъпи към изпълнението на друг план.

— Добре, ще решим проблема по законен път — заяви той. — Ще гласуваме, Сара. Това ще те успокои ли?

Той се беше въоръжил с търпение да продължи спора и остана много изненадан, когато тя кимна в знак на съгласие.

— Да, това определено ще ме успокои.

— Добре — отвърна той и се обърна към екипажа си. — Тези, които са за…

Ръцете вече се вдигаха във въздуха, когато Сара ги прекъсна.

— Само за момент, ако обичате.

— Какво има сега? — изръмжа Нейтън.

— Искам нещо да кажа на екипажа си, преди да се проведе гласуването.