Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Когато четири дни по-късно Макферсън пристигна начело на цяла армия, за да изиска тялото на сина си, за да го погребе, бебето вече бе наддало няколко килограма и се чувстваше отлично.
Гейвин позволи на Макферсън и двама от воините му да влязат в замъка. С Маркъс ги очакваха на стълбите.
Джейми тъкмо бе сложила бебето да спи в леглото на Алек, когато чу гневните викове от двора. Втурна се навън, за да види какъв е целият този шум, но застина на място. Пред нея се извисяваха трима страховити воини, възседнали конете си. Мигновено разбра, че те но са от воините на Кинкейд, тъй като цветовете на дрехите им бяха други.
— Няма да си тръгна без моя мъртвец! — прогърмя застрашително гласът на едрия широкоплещест мъж в средата. — А когато се върна отново, кръв ще се лее по стените ви! Кръвта на Кинкейд…
— Умрял ли е някой, Гейвин? — попита Джейми.
Вторият по ранг воин след Алек й отговори, без да се обръща.
— Леърд Макферсън е дошъл да иска сина си.
Гневът в гласа на Гейвин я изненада. Тя усети напрежението във въздуха, после осъзна, че тримата непознати я гледат свирепо. Вирна глава и изправи рамене, възмутена от грубото им държание.
— Тя ли е жената на Кинкейд? — изрева мъжът в средата.
— Да, тя е — отвърна Гейвин.
— Значи тя е откраднала сина ми!
Трябва ли този мъж да крещи така? Джейми не можеше да повярва, че е баща на толкова сладко и кротко бебе. Освен това бе и стар, с рунтави вежди, които почти скриваха тъмните му очи. Джейми реши, че сигурно мирише също толкова отвратително, колкото и изглежда.
Маркъс се обърна и я погледна. Лицето му не изразяваше нищо.
— Върви и донеси детето — парели й той. — И по-бързо, жено!
Джейми тъкмо се бе обърнала, за да се върне в замъка, когато изгърмя заповедта на леърда. Тя спря и бавно се извърна.
— Аз не бързам.
— Искам си моя мъртвец.
Този страховит воин ревеше като ранен звяр. Джейми сериозно се изплаши да не оглушее завинаги. Въпреки това се опича да потисне гнева си. Каза си, че този мъж си мисли, че синът му е мъртъв и е смазан от скръб, затова не бива да го кори за грубите му маниери.
Всички изчакваха мълчаливо завръщането на Джейми. Тя носеше спящото дете на ръце. Синът на леърда бе целият покрит с дебело вълнено одеяло, за да го предпазва от режещия вятър.
Бащата остана с безстрастно изражение. Джейми отиде до него и откри лицето на бебето.
— Дай!
— Престанете да крещите — тихо заповяда тя. — Ако събудите това дете, след целия труд, който положих, за да го приспя, ще си платите скъпо за безобразието. Ясно е?
— Да го събудя?!
— Току-що ви казах да не крещите! — Джейми се опитваше да не закрещи и тя, но неволно бе повишила глас. Веднага съжали за избухването си, тъй като бебето отвори очи и се размърда. Тя му се усмихна нежно, сетне вдигна глава и изгледа кръвнишки баща му. Не забеляза смаяния поглед на леърда. — Видяхте ли какво направихте? Вашите викове уплашиха детето — промърмори Джейми. Изправи бебето, притисна го до рамото си и започна да го потупва по гръбчето. То шумно се оригна. — Браво! Добро момче! — похвали го Джейми и леко го целуна по върха на главичката.
Ала лицето й придоби строго изражение, когато отново се обърна към леърда.
— За мен е истинска загадка защо Бог ви е благословил с такова прекрасно дете. Малкото създание току-що е нахранено и ако го раздразните, може да повърне.
Вождът на клана Макферсън стоеше безмълвен. Джейми неохотно му подаде бебето. Забеляза, че ръцете му треперят.
— Трябва да ви дам някои указания, преди да си тръгнете — добави тя.
Старият воин дълго остана безмълвен. Взираше се в сина си, опитвайки се да се съвземе. Не смееше да покаже радостта си, тъй като това щеше да разклати позициите му пред хората на Кинкейд. Бебето се размърда и сякаш усетило баща си, сладко му се усмихна.
— Но… но то е живо…
— Да, но ще го уплашите до смърт, ако продължавате да крещите — тросна се Джейми. А сега, ако обичате слушайте ме внимателно, сър, Ще кажете на съпругата си да храни сина си само с козе мляко.
— Няма!
Сякаш я удари гръм, Преди леърдът да се осъзнае, тя грабна бебето от ръцете му, притисна го до гърдите си закрачи край коня му.
— В такъв случай се прибирайте у дома без сина си Макферсън! Няма да позволя вашето невежество да го убие. Върнете се да си го вземете, когато вече е достатъчно голям, за да се храни сам.
Кръглите като мъниста очи на леърда се разширих от изумление. Погледна към Гейвин, сетне отново към лейди Кинкейд.
— Дай ми го!
— Първо тържественото обещание, че ще го храни само с козе мляко!