Любов по време на холера

За утеха Хувенал и Фермина сега носеха споделения спомен за един снежен ден, когато ги заинтригува група хора — въпреки виелицата те се тълпяха пред малка книжарница на Булеварда на капуцините — оказа се, че в момента вътре е Оскар Уайлд. Най-сетне той излезе, наистина много елегантен, но може би прекалено съзнаващ това, и хората го наобиколиха, за да, му поискат автограф върху неговите книги. Доктор Урбино поспря, колкото да го види, но въодушевената му съпруга поиска да пресече булеварда, за да й се подпише на едничкото, което й се стори подходящо по липса на книга: красивата й дълга, гладка и мекичка ръкавица от кожа на газела в същия цвят като нейната кожа на младоженка. Беше уверена, че един толкова изискан мъж ще оцени жеста. Обаче съпругът й твърдо се противопостави и когато тя, въпреки възраженията му, понечи да го стори, той почувствува, че не е в състояние да преживее този срам.

— Само ако прекосиш тази улица — й каза, — като се върнеш, ще ме завариш мъртъв.

Беше нещо съвсем естествено за нея. Нямаше още и година от брака й, а тя обикаляше света така непринудено, както го бе правила като момиче из Сан Хуан де ла Сиенага — сякаш се бе родила научена, и с такава лекота общуваше с непознати и се разбираше на испански с всеки и навсякъде, че смайваше съпруга си. „Езици трябва да знаеш, когато продаваш нещо — казваше тя със закачлив смях. — Но когато купуваш, всеки ще те разбере.“ Едва ли можеше да се намери друг човек, който така бързо и радостно да възприеме делничния живот на Париж и да го обикне в спомените си въпреки вечните му дъждове. Но когато се завърна, зашеметена от натрупания опит, уморена от пътешествия и полуунесена от бременността, първото, което я попитаха на пристанището, бе как й се струват чудесата на Европа, а тя резюмира шестнадесетте месеца щастие само с четири думи:

— Много шум за нищо.

В деня, когато Флорентино Ариса видя Фермина Даса в притвора на катедралата, бременна в шестия месец и напълно овладяла новото си положение на светска жена, той се изпълни с яростна решимост да спечели име и състояние, за да я заслужи. Изобщо не се замисли за пречката, че е омъжена, защото веднага реши — сякаш зависеше от него, — че доктор Хувенал Урбино трябва да умре. Не знаеше кога и как, но го прие като нещо неминуемо, което той беше готов да дочака без припряност и нетърпение, та ако ще и до веки веков.

Започна от самото начало. Появи се, без да предупреди, в службата на чичо си Леон XII, председател на дирекционния съвет и генерален директор на Карибската речна компания, и заяви готовността си да се постави на негово разположение. Чичо му беше сърдит, задето най-безотговорно бе захвърлил службата на телеграфист във Виля де Лейва, но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си. Освен това вдовицата на брат му бе починала предишната година с неугаснала ненавист, но без да остави наследници. Така че той даде служба на блудния племенник.