Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Ела с мене!
Той я пусна и тръгна към вътрешността на къщата, Фийби се поколеба, после тръгна след съпруга си. Той се отправи към кабинета си, отвори вратата и я подкани да влезе.
Беше побеснял. Тръшна вратата така, че цялата се разтърси.
— Какво имаш да кажеш? — запита той, насочвайки се към голямото бюро.
— Казах ти какво ще стане. Казах ти за слуховете и че несправедливо обвиняват Мег. Ако по-рано се беше застъпил, нещата нямаше да стигнат дотам. Ако ме беше послушал, вместо да говориш за правосъдие и неблаговидна репутация, тези неща нямаше да се случат. — Гласът й потрепна, някъде дълбоко в нея се надигна гадене. — Не можеш да ме обвиняваш! — изкрещя тя, вдигайки отново ръка към гърлото си, сякаш можеше с това да облекчи стягането, което не й позволяваше да говори.
Катон я изгледа невярващо.
— Обвиняваш мене за тази бъркотия?
Още държеше в ръка камшика си за езда и изплющя яростно с него по бюрото.
— Да, защото не искаше да ме чуеш! Ти си мировият съдия; никой няма да посмее да не ти се подчини. Казах ти, че те ще доведат този… това въплъщение на дявола в селото, а ти не поиска да ме чуеш. Ти просто не искаше да чуеш.
— Изрично ти забраних да имаш нещо общо с тази жена.
— И наистина ли смяташе, че ще се подчиня? — нападна го Фийби. — Когато беше изпаднал в такава ужасна грешка! Как би могъл да очакваш да изоставя приятелката си? Ти самият не би постъпил така!
Катон изведнъж заговори с тих и студен глас.
— Мислиш ли, че ще допусна съпругата ми да бъде поставена на едно равнище с някаква селянка с лоша репутация? Виж се какво си направила със себе си! — И той махна презрително към разкъсаната й и изпоцапана дреха. — Изложила си се на мръсни ръце и на публично унижение там на селската поляна! Ти си моя съпруга! Нямаш ли гордост? Погледни се. Никога не съм виждал нещо по-страшно. И не стига, че ти самата си се изложила, ами си въвлякла и Оливия в това.
Всяко натъртено изречение биваше подчертавано от удар с камшика по бюрото.
Фийби нямаше нужда да се поглежда. Много добре знаеше какво представлява.
— Оливия сама взе решение — изтъкна тя. — А аз нямах друг избор, освен да направя това, което направих, и не разбирам защо ти не можеш да го разбереш. Трябваше да защитя Мег. Обвиниха я, че носи змийски зъб, но това беше същият зъб, който й бях извадила преди няколко дни. Казах ти за него. Мег го носеше на шега, един вид талисман срещу зъбобол. А котаракът не е никакъв таласъм, ами си е най-обикновен черен котарак.
Сега Катон за пръв път чу за котарака, макар да си спомняше, че и преди е чувал за зъба. Но това нямаше никакво значение.
— Твоите извинения не ме интересуват. Не знам какво да правя с тебе. Отказваш да уважиш молбите ми; пренебрегваш изричните ми заповеди; втурваш се презглава във всяка изникнала ситуация. Никога не мислиш, преди да направиш нещо, преди да кажеш нещо. Увличаш всички в импулсите си. Не мога да си представя какво ме е накарало да сметна, че ще бъдеш подходяща съпруга. Пълна загадка е как изобщо не приличаш на сестра си, след като имате едни и същи родители. Но ти не притежаваш нищо от достойнството на Даяна, от нейната грация, от вроденото й чувство за благоприличие. У тебе няма дори следа от изтънченост, от разбиране кое е уместно. Можеш ли да си представиш сестра си да прави нещо толкова безобразно?
И продължи в същия дух. Фийби стоеше втрещена, а когато всичко свърши, тя се обърна и избяга от кабинета.
Катон тръгна след нея, викайки Джайлс Крамптън, който изникна на момента. Бе очаквал да го повикат, след като бе разбрал потресаващата причина за тази също толкова потресаваща сцена пред вратата на имението. Лорд Гранвил нямаше да допусне простолюдието да се разпорежда в подопечния му юридически район.
— Арестувай онзи шарлатанин и нареди да го изгонят с камшик на пет мили извън границите на селото. И добре се погрижи цялото село да види. После ми доведи викария. Това е негова работа. А ако се намерят някакви водачи на тълпата, арестувай ги и ги хвърли в тъмницата.
— Да, сър. Веднага, сър.
Джайлс отдаде чест и хукна да изпълни заповедта на господаря си.
Фийби бе побягнала нагоре по стълбите, надявайки се Оливия да не я чака. Сега не можеше да говори с никого. Дори не можеше да се застави да иде при Мег. Нямаше сили да цери нечии други рани освен своите собствени. Хлопна вратата на спалнята зад себе си и се хвърли на леглото.
Лежеше по лице, когато някой почука на вратата.
— Върви си! — извика тя с пресипнал глас. Но резето се вдигна и вратата се отвори.