Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Извинете ме, но си помислих, че може да ви помогна.
Брайън влезе в стаята, оставяйки вратата широко отворена.
Ако някой дойдеше, не биваше да заподозре, че тук има някакви тайни.
— Може ли да вляза?
— Май вече сте влезли — каза Фийби и седна на леглото. По лицето й имаше бразди от сълзи, очите й бяха зачервени и подути, красивият някога костюм за езда беше раздърпан и изцапан. — Но моля ви, идете си.
— Бяхте много смела тази сутрин — каза Брайън, без да обръща внимание на думите й. — И аз знам, че лорд Гранвил може да бъде много суров. Не би могъл да разбере онова, което сте направили за приятелката си. Повярвайте, съчувствам ви. И аз много пъти съм изпитвал остротата на езика му.
Той внимателно положи ръка на рамото й.
— За съжаление, не е в природата му да прощава.
— Той ще разбере, когато му обясня… когато не е толкова ядосан — каза Фийби, свивайки рамо, за да отмахне ръката му.
— Може би има начин да спечелите отново благосклонността му — произнесе замислено Брайън. — Някакъв начин да го накарате да забрави тазсутрешните събития… да забрави този ужасен удар, нанесен на гордостта му.
Фийби премигна, но не каза нищо. Потърси кърпичката, пъхната в ръкава, но като не я намери, отри влажния си нос с опакото на дланта.
— Може ли? — Брайън й подаде собствената си снежнобяла кърпичка, поръбена с дантела.
— Благодаря. — И Фийби издуха силно носа си.
— Не… не, задръжте я, настоявам — побърза да каже Брайън, когато тя понечи да му върне вече изцапаната негова собственост.
— Щом сте сигурен. — Фийби я сви на топка и я напъха в ръкава си.
Изгледа го замислено, с вече изсъхнали очи. Тази сутрин й бе оказал неоценима услуга. Спасяването на Мег само по себе си беше геройство.
— Какво предлагате?
Брайън сви вежди, поглаждайки устни с върховете на пръстите си.
— Не знам, но има нещо, което дочух… нещо, което може да причини неприятности на Катон от страна на висшето му командване, ако не съумее да го предотврати. Не знам дали има начин… Но не, как бихте могли да направите нещо, за да му помогнете в това?
— Не мога да кажа, ако не ми кажете нещо повече — разпали се тя. — Впрочем, какво бихте могли да знаете за висшето командване на Парламента?
— Ще се учудите — отвърна той сухо. — Но ако не искате помощта ми… — И той се обърна да си върви.
— Не съм казала това — пресече го Фийби. — Просто не съм сигурна как точно можете да ми помогнете.
Той се обърна отново към нея.
— Е, като за начало, накиснете две парчета в отвара от лайка и ги подръжте на очите си, докато подутото спадне. После си облечете една от вашите елегантни рокли, срешете косата си така, както ви показах, и се явете пред съпруга си, все едно нищо не се е случило. Ако изглеждате виновна, той ще продължи да ви третира като виновна. Трябва да се държите малко по-дръзко.
Фийби го слушаше, навела глава на една страна. Този съвет й се видя доста разумен. Тя не се срамуваше от постъпката си.
— Може би — отбеляза.
Брайън се поклони с ироничен проблясък в очите.
— Винаги на вашите услуги…
Вратата се затвори безшумно зад гърба му.
Фийби седна на леглото със смръщени вежди, впила поглед в скута си, и подсмръкна, за да прочисти носа си. Имаше смисъл в казаното от Брайън. Но как би могло всичко пак да бъде както преди? Презрителните думи на Катон шумяха в ушите й като ято разгневени стършели.
Той не я обичаше. Дори не я харесваше. Не можеше да я понася. Тя го отвращаваше. Не беше казал нищо подобно, но Фийби знаеше, че именно тази истина се крие зад тирадата, зад унизителното сравняване с Даяна.
Сълзите потекоха отново и тя силно прехапа долната си устна. Нямаше да се разплаче.
Под прозореца се разнесе тропот на копита; това разнообразие бе добре дошло за нея. Тя се смъкна от леглото, за да погледне. Джайлс Крамптън заедно с един кавалерист бе застанал пред входната врата пред отряд конници от милицията на Катон, строени в полукръг. Между Джайлс и кавалериста стоеше викарият с развявани от ветреца черни поли и плющящи от силните му жестове широки ръкави. Не изглежда доволен, помисли Фийби с мрачно задоволство.
Докато ги наблюдаваше, Катон излезе от къщата, облечен във войнишкия си кожен жакет, препасал меча на хълбока си, с късо наметало на раменете. Въпреки мизерното си настроение, когато го видя, Фийби усети познатото пулсиране в корема. После зърна изражението му, когато той се обърна към викария, и по гърба й полазиха тръпки. Не би искала в този момент да бъде на мястото на викария.
Не чуваше какво казва Катон, но виждаше ефекта от думите му. Самоувереното изражение на викария се смени с отбранително държание, в което се прокрадваше страх, и накрая той рухна под съкрушителното красноречие на маркиза.