Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Той се усмихваше, насмешливо, както й се стори.
— Нямах предвид двубоя. Чудех се защо дойде тук. Да не би да ти липсвах? Може би отсъствах прекалено дълго от брачното ни ложе?
Лицето й пребледня.
— Дори вечността не би била прекалено дълга за това, милорд.
— О, миледи! Не би било кавалерско да те изоблича в лъжа…
— Кое изобщо е било кавалерско в отношението ти към мен?
— В такъв случай, миледи, ти действително си лъжкиня.
— Ейдриън, в името на Бога, изисквам да ми кажеш какво стори със Симон!
— Виж ти! — Маклаклън повдигна вежди, като я изучаваше, а ъгълчетата на устата му се разтегнаха отново в лека усмивчица. — Симон… О, да! Симон, участвал в заговор срещу крал Едуард и натискал полуголата ми съпруга?
— Дяволите да те вземат, Ейдриън, той не е англичанин, така че заговорниченето му срещу английския крал не е предателство.
— Значи наистина е заговорничел да отнеме владенията на Едуард?
— Не съм казвала такова нещо! Ейдриън, кажи ми веднага!
Усмивката му изчезна. Погледна я остро.
— Може би, миледи, е време да се откажете да изисквате. Не съм забравил как ви заварих. По-добре моли за прошката ми. Уверявам те, Симон започна да ме моли на мига.
Даниел пребледня още повече.
— Какво… какво си му сторил?
— Нищо, миледи. Абсолютно нищо. Не се наложи да му направя нищо, за да започне да ме моли да пощадя живота му.
Обърна й гръб и тръгна към Звезда. Преметна юздите й и я тупна по задницата. Кобилата хукна. Даниел, която го следваше по петите, попита:
— Защо го направи? Пеш ли трябва да се прибирам сега? Не е ли малко странно това наказание?
Ейдриън се завъртя към нея.
— Наказание ли? Не, миледи. Липсваше ми през няколкото часа, през които не бяхме заедно, и ми се иска да яздиш с мен. Това е всичко.
— Не се подигравай, Ейдриън. Изобщо не съм ти липсвала, докато си играеше на война. Просто не искаш да яздя Звезда. Това е всичко.
Той не отговори, а извика на хората си:
— Момчета, приключихме за днес. Вече се стъмва.
Изсвири и добре тренираният Матю затича покорно към него. В следващия миг вдигна съпругата си, постави я на гърба на коня и скочи зад нея. Тя стоеше вдървена и скърцаше със зъби, когато ръцете му я обгърнаха. Маклаклън сръга жребеца с пети и тримата се понесоха по склона. Нощта наистина настъпваше бързо. Последните розови лъчи на слънцето обагряха каменните стени и замъкът Авил блестеше като мраморен.
Младият мъж дръпна юздите и Матю забави ход. Даниел се изненада, когато й заговори с дрезгав и тих глас.
— Винаги ли ще трябва да има съревнование, миледи? Ако е така, нека те предупредя. Внимавай, защото аз не губя нито в битка, нито в игра.
— Но аз за малко не те победих. И ти също трябва да внимаваш, милорд, тъй като никога не се предавам.
— Независимо дали признаваш поражението си, Даниел, победителят съм аз.
Тя въздъхна тихичко.
— За състезанието с лък ли говориш… или за Авил? Не съществува ли такова нещо като компромис?
— Компромис! — Маклаклън се изсмя. — С теб, любов моя? Съмнявам се. Но поне спря да ми досаждаш с твоя… приятел. Битките ти доставят удоволствие, тъй като обичаш да побеждаваш.
Осъзна, че се е облегнала на гърдите на съпруга си едва когато настръхна разгневена. Тогава опита да изправи гръбнак, но той се засмя и я дръпна назад.
— Ейдриън, край на игричките…
— Добре, край на игричките. Твоят Симон е богат човек. Изпратих го с охрана при крал Едуард, който ще се погрижи да го отведат в Англия и после да бъде освободен срещу откуп.
— Но…
— Цял и невредим е, ако това е следващият ти въпрос.
— Ейдриън…
— Достатъчно!
Даниел прехапа долната си устна и замълча. Щом пристигнаха, побърза да се отдалечи още в мига, в който я свали на земята. Изнервена и неспокойна се озова в залата и изпи на един дъх виното, което й подаде Рем.
След минути влезе и Маклаклън, последван от най-близките си хора. И за капак — от лейди Жанет и Монтейн, които разговаряха с тях и се смееха.
Младата жена не беше хапнала и виното бързо я замая. Всички по време на вечерята изразяваха възхищението си от майсторската й стрелба. Тя се стараеше да отвръща на комплиментите и да се храни, като забрави близостта на Ейдриън, но така и не успя. Това бе нейната зала, а той незнайно как я превръщаше в своя. Веднага след края на вечерята изтича по стълбите в стаята си.
Тя беше почистена. Огънят гореше буйно, леглото бе застлано с нови ленени чаршафи. Закрачи напред-назад. От време на време поглеждаше към вратата. Съпругът й не се появи.
Най-сетне се съблече. Дълго рови из нещата си, докато намери най-непривлекателната нощница, която се закопчаваше плътно край врата, чудесна за студените нощи. Навлече я припряно, тъй като се страхуваше Ейдриън да не влезе точно в този момент.