Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Сигурна съм, че разговорът със Зукинатал ще разреши проблемите ви. А след това какво ще направите?
— Не зная. По всяка вероятност ще се опитам да се върна на Земята.
— Не го казвате сериозно! — възкликна тя уплашено и го сграбчи за ръката. — Защо искате да ни напуснете?
— Когато КАПИНОМА се измени, дафотилите сами ще трябва да могат да си помагат.
— Не ви ли харесва при нас?
— Не става дума само за мене, Лука. В къщи трябва да съобщя много данни за планетата Астилот, които трябва да се знаят.
— Винаги ли сте готов да жертвувате щастието си заради другите?
— Не зная какво разбирате вие под щастие, Лука. Но аз съм щастлив, когато съм нужен, когато намеря задача, която ме предизвиква към дейност.
— Ах, знам вече защо искате да се върнете. Вие мислите, че Йохана ви чака, имам предвид истинската Йохана.
Той разтърси с усмивка глава.
— Не, Лука, това е минало, а то не може да се върне обратно.
Известно време вървяха мълчаливи. Изведнъж Лука поде:
— Само работата не би могла да ме направи щастлива. Аз имам толкова много желания — големи и малки, — от които не бих могла да се откажа.
— Кой ли пък ги няма, Лука? — подхвърли той иронично. — Аз искам да имам жена, която да обичам и която да ме обича. И разбира се, да имаме деца.
Тя пусна ръката му и го загледа ужасена, като не успяваше да скрие погнусата си.
— Деца? Какво имате предвид?
— Наистина ли ще говорим на тази тема? Вие няма да го разберете. Само мисълта за това ви е противна.
— Бих искала да зная защо желаете да имате деца? — запита тя. Силна руменина заля лицето й.
— Да, защо? Без деца животът остава празен. Няма топлина. Чувствата закърняват, дори и любовта. Мисля, че каквото и да си постигнал, накрая всичко ти се струва безсмислено, ако нямаш деца.
— Разбира се, ако имате това предвид, за подрастващото поколение трябва да се полагат грижи. Но ми се струва твърде примитивно да искате от една жена да злоупотреби с тялото си, като го предоставя за създаване на деца. Мъжът нищо не губи. Той не се отказва от приятния си живот, той не бива обезобразен.
— Човек не избира дали да се роди жена или мъж.
— Именно това имам предвид. Природата е глупава и несправедлива. Целта на разума трябва да бъде по възможност да изглади тази несправедливост.
— Доколкото зная, дафотилите са разрешили проблема.
— Да, Напролопри. Отлична система. Но не дафотилите са я развили, а администрацията на „кеф“.
— Напролопри? Звучи твърде вълнуващо. Какво означава?
— Производство на поколения на принципа на лотарията.
— И как функционира?
— Съгласно КАПИНОМА ние изхождаме от това — обществото на дафотилите да не се увеличава над съществуващата численост на населението. Към хранителните продукти се добавя противозачатъчен хормон. Във Психодом се установява необходимият прираст за запазване на равновесието. Генератор на случайното попадение разиграва жребий, тъй като в случайността се съдържа най-голямата доза справедливост. Всички дафотили от женски род участвуват в лотарията. Това изобщо интересува ли ви?
— Много ме интересува!
Тя му хвърли изпитателен поглед.
— Понякога имам чувството, че не ме вземате на сериозно.
— Любопитен съм да чуя по-нататък. Не губете нишката.
— Добре. Тези, на които се падне жребият, отначало не разбират, че са избрани за производство на поколение. Специални зермати имат грижата незабелязано да им добавят вид ензим, който за два месеца неутрализира противозачатъчния хормон. Когато посредством Зеко-контрола на телесните функции се установи зачатието, дамата бива помолена да се яви в Психодом за изваждане на оплодената яйцеклетка. И с това цялата работа приключва.
— Много елегантно. И какво става с оплодените яйцеклетки?
— Присаждат ги в биологичните люлки. Така се наричат зерматите, предназначени за износване и отглеждане на поколението. След раждането си младите дафотили отиват с майките си зермати в специално отделение на Психодом, където растат до десетата си година и биват просвещавани в основните правила на обществото. След това те избират на каква възраст да останат, получават Зеко и влизат в обществото като пълноправни негови членове.
— Ако някоя жена иска да запази детето си?
— Това е абсурдно! На никой и през ум не г…, минава болезнената мисъл да поеме върху себе си неудобствата на една бременност. Не, ние с удоволствие предоставяме това на зерматите.
— Значи вие нямате нито родители, нито братя и сестри? Произходът ви е напълно неизвестен?
— Зная, че съм дафотилка и това ми е достатъчно.
— На мене не. Бих се чувствувал като песъчинка в пустинята. Без връзки, без задължения, едно нищо в анонимна тълпа, която не ме засяга и за която не означавам нищо.