Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Друг от спътниците на Мейгдин, небръснат мъж, яхнал трети кон с окаян вид, се беше приближил, докато старата жена говореше, но остана малко по-назад. Беше висок колкото Перин, макар не толкова едър и як в раменете, в износено от дългия път тъмно палто и запасан върху него меч. Също като жените, зад седлото си беше притегнал голям вързоп. Същият лек полъх, лъхнал преди малко, се повтори и донесе до ноздрите на Перин миризмата му. Не беше изплашен; по-скоро разтревожен. И ако можеше да се съди по погледа му, вперен в Мейгдин, беше разтревожен заради нея. Май в края на краищата всичко това наистина нямаше да се окаже най-обикновено спасяване на група пътници от банда обесници.
— Може би ще е добре всички да дойдете в лагера ми — каза Перин и най-после пусна юздите. — Там ще бъдете в безопасност от… разбойниците. — Почти очакваше Мейгдин да се дръпне и да препусне към близките дървета, но тя извърна коня си редом до неговия, с гръб към козята кошара. Миришеше… примирено.
И въпреки това каза:
— Благодаря ви за предложението, но аз… ние… трябва да продължим пътуването си. Ще продължим, Лини — добави тя решително, а по-старата жена й се намръщи толкова строго, че той се зачуди дали не са майка й дъщеря, въпреки че по-младата наричаше старицата по име. Но определено не си приличаха. Лини беше с тясно лице и сбръчкана, цялата кости и жили, докато Мейгдин беше красива. Стига да си пада човек по светлокоси.
Перин се озърна през рамо към задържалия се по-назад мъж. Корав мъж и сигурно хубав, само дето имаше нужда от бръснач. Той май си падаше по русокосите. Сигурно много му харесваха. За такива неща доста мъже бяха създавали неприятности както на самите себе си, така й на околните.
Файле беше спряла Лястовица и надничаше от седлото през стената към хората зад нея. Може би някой от тях беше пострадал. Сеонид и Мъдрите не се виждаха. Ейрам стоеше близо до Файле, въпреки че поглеждаше нетърпеливо към Перин. Опасността явно беше отминала.
Преди Перин да измине и половината път обратно до кошарата, се появи Терил с един мъж с тесни очи и четинести бузи, който се тътреше до пъстрия кон на Стражника, а Терил стискаше яката на палтото му в юмрук.
— Помислих си, че трябва да хванем един от тях. — каза Терил с мрачна усмивка. — Тате винаги казваше, че е най-добре да чуеш и двете страни, каквото и да мислиш, че си видял с очите си. — Перин се изненада; беше смятал, че Терил не може да мисли по-надалече от върха на меча си.
Макар и изпънато от хватката на Стражника, опърпаното палто на човека с четинестите бузи явно беше твърде голямо за ръста му. Перин успя да го разпознае — беше мъжът, който избяга последен, и дори сега не изглеждаше изплашен. Озъби се на всички и изръмжа:
— Здраво ще я загазите затуй, да знаете. Ние изпълнявахме повелята на Пророка, тъй я. Пророка казва, притесни ли един мъж жена, която не го иска, чака го смърт. Ей тоз я гонеше тази — той посочи с брадичка Мейгдин, — а пък тя бягаше здраво. За туй нещо Пророка ушите ви ще отреже! — И се изхрачи, за да подчертае заканата си.
— Глупости — заяви с ясен глас Мейгдин. — Тези хора са мои приятели. Този човек изобщо не е разбрал какво е видял.
Перин кимна и ако тя си беше помислила, че е съгласен с нея, толкова по-добре. Но ако трябваше да се сравни твърдението на този човечец с думите на Лини… Не беше толкова просто.
Файле и останалите се приближиха до тях, последвани от другите спътници на Мейгдин — още трима мъже и една жена, всички повели мършави коне, на които оставаше живот само за още няколко мили. Не че бяха били в разцвета на силите си от доста време насам. По-страхотна сбирщина от чворести колене, изпъкнали жили, мършави хълбоци и кел по гърба Перин не помнеше да е виждал. Както винаги, погледът му се спря първо на Файле — ноздрите му се напрегнаха за мириса й, — но Сеонид тутакси притегли очите му. Свита на седлото си и цялата почервеняла, тя гледаше намусено, а лицето й изглеждаше необичайно — бузите й се бяха издули и устата й не беше съвсем затворена. Нещо се показваше, някакво червено-синьо парче… Перин примигна. Освен ако не му се привиждаше, бяха й натъпкали шал в устата! Явно, когато Мъдрите кажеха на една чирачка да си мълчи, дори чирачката да беше Айез Седай, го казваха най-сериозно.