Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Ричард се усмихна.
— Аз вярвам.
Генералът вдигна поглед.
— Рядко се среща човек, който разбира истинската цена на убиването. Повечето или го възхваляват, или се отвращават от него, но не изпитват болката от това да причиняваш страдание, нито от мъчението на отговорността. Вие сте добър в убиването. Радвам се, че не ви доставя удоволствие.
Ричард извърна глава от генерала и погледът му се плъзна към успокояващия сумрак на сенките между мраморните колони. Както беше казал пред множеството, неговото име се споменаваше в древно пророчество — всъщност едно от най-древните, написано на високо Д’Харански. Там го наричаха фуер грисса ост драука: онзи, който носи смърт. Това означаваше едновременно три неща: онзи, който е способен да събере света на живите и на мъртвите — когато разкъса воала между тях; онзи, който призовава духовете на мъртвите — когато използваше магията на меча и танцуваше с мъртвите; и в най-основното си значение — онзи, който убива.
Бердин тупна Ричард по гърба и прекъсна неловката тишина.
— Не си ни споменавал, че си си намерил булка. Надявам се, че ще влезеш в банята преди първата брачна нощ, защото в противен случай тя може и да се откаже.
Трите жени се засмяха. Ричард с изненада установи, че намира сили да се усмихне.
— Не само аз смърдя като коч.
— Ако това е всичко, Господарю Рал, най-добре е да се залавям за работа — изправи се генерал Рейбич и почеса рижата си брада. — Колко души предполагате, че ще се наложи да убием, за да завоюваме мира, за който говорехте? — Той се усмихна на една страна. — За да знам докъде мога да стигна, преди да се наложи да взимам стражи със себе си дори когато отивам да подремна.
Ричард го изгледа продължително.
— Може би ще постъпят разумно и ще се предадат и няма да се наложи да се бием.
Генерал Рейбич се изсмя цинично.
— Ако позволите, мисля да накарам хората си да наострят мечовете си. За всеки случай. — Той поглед скришом Господаря Рал. — Знаете ли колко страни има в Средната земя?
Ричард се замисли за миг.
— Всъщност трябва да призная, че не знам. Не всички са достатъчно големи, за да имат свои представители в Ейдиндрил, но тези, които са тук, разполагат с достатъчно многобройни армии. Кралицата сигурно има представа. Тя скоро ще се присъедини към нас и ще ни помогне.
По ризницата на генерала пробягаха пламъчета от лампата.
— Ще започна чистката от дворцовата стража още тази вечер, преди да са имали възможност да се организират. Може би няма да е трудно. И въпреки това очаквам, преди да е свършила нощта, поне една част да са се опитали да се вдигнат на крак.
— Осигурете достатъчно хора около двореца на Никобарезе. Не искам генерал Броган да напуска града. Не му вярвам, но му дадох дума, че ще има същите възможности като останалите.
— Ще се погрижа.
— И, генерале, кажете на хората си да внимават със сестра му, Лунета. — Ричард изпита странна симпатия към сестрата на Тобайъс Броган. Вероятно заради чистото й сърце. Харесваха му очите й. Не биваше да се размеква. — Ако излязат от двореца с намерение да напуснат града, осигури достатъчно войници в готовност. Ако тя използва магия, не губете нито миг.
Ричард вече мразеше това. Никога досега не му се бе налагало да води хора на война, в която бе възможно да пострадат или да загубят живота си мнозина. Спомни си какво му каза веднъж Прелатът: магьосниците трябва да използват хората, за да бъде направено онова, което се налага.
Генерал Рейбич огледа онемелите Улик и Иган, змея и трите жени и каза:
— Хиляда мъже остават на ваше разположение. Нащрек и на един вик разстояние. Ако има нещо, само ги повикайте.
След като генералът напусна залата, Кара погледна Ричард мрачно.
— Трябва да поспите, Господарю Рал. Като Морещица мога да позная кога един човек е на ръба на силите си и едва се държи на крака. Можеш да продължиш с плановете си за завладяване на света и утре, след като си починеш добре.
Ричард поклати глава.
— Още не. Първо трябва да й напиша писмо.
Бердин застана до Кара и скръсти ръце:
— Любовно писмо на твоята избраница?
Ричард издърпа едно чекмедже:
— Нещо такова.
Бердин се усмихна дяволито:
— Можем да ти бъдем от помощ. Ще ти кажем какво да й напишеш, за да накараш сърцето й да затупти и да забрави, че имаш нужда от баня.
Райна се приближи до другите две Морещици и се засмя закачливо. Смехът блесна и в погледа й.
— Можем да те научим как да се държиш като истински другар. Ти и твоята Кралица сте щастливи, че сме около вас и можете да се ползвате от съветите ни.