Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Е, добре, милорд, тъй като вече съвсем сме се компрометирали един друг, не виждам причина да отлагаме неизбежната втора нощ. Най-малко ти си човекът, който трябва да доказва честните си намерения към мен.
Гидиън почувства как цялото му тяло се стяга, преливащо от желание. Бе останал почти без дъх при подканващия поглед на Хариет.
— Неизбежна? — дрезгаво попита той. — Така ли я наричаш? Така ли ти изглежда правенето на любов? Като неизбежно задължение?
— Не беше неприятно — побърза да го увери тя. — Не исках да те обидя. Всъщност, в много отношения бе невероятно вълнуващо. Определено не беше зле.
— Благодаря — сухо промълви Гидиън. — Поне се постарах.
— Зная, че е така. Но предполагам, че е редно да отчетем и влиянието на неудобното легло, което се наложи да споделяме. Не мисля, че каменният под е най-предразполагащото място за правене на любов.
— Не е.
— А трябва да прибавим и още един фактор, милорд, размерите ти — продължи Хариет. — Ти си доста едър мъж — тя дискретно се покашля. — И всичките ти части са с мащаби, пропорционални на ръста ти. Също както и при моите вкаменелости, ако разбираш какво имам предвид. Знаеш ли, че често само по големината на един зъб може да бъдат определени размерите на цялото животно?
Гидиън простена.
— О, Хариет…
— Е, исках да кажа, че не бях чак толкова изненадана — увери го тя. — Все пак натрупала съм доста голям опит в преценяването на големината и формата на някое същество въз основа само на данните от шепа кости и зъби, превърнали се в камък. И при теб всичко беше точно такова, каквото можеше да се очаква. По отношение на пропорциите.
— Разбирам — успя да продума Гидиън с приглушен глас.
— Всъщност сега като се замисля за тази случка, ми се струва невероятно колко добре се справихме. А и наистина се надявам, че в бъдеще нещата ще вървят по-гладко.
— Достатъчно, Хариет — Гидиън сложи ръката си върху устата й, нежно, но категорично. — Не мога да издържа повече на приказките ти. Но си права за едно нещо: в бъдеще нещата наистина ще вървят по-гладко.
Очите й се разшириха учудено над ръката му, когато той я обърна по гръб. Щом започна да разкопчава наметката й, тя обви ръце около врата му.
Гидиън простена и махна ръката си от устата й. Целуна я дълбоко и страстно, като усещаше как желанието му се надига на все по-силни вълни и заплашва да залее всичко останало по пътя си. Никога не бе желал някоя жена по-силно от Хариет.
Но тази нощ, каза си Гидиън, той ще контролира желанието си, докато самата Хариет не разбере колко силна е собствената й страст. Тя му бе подарила най-скъпото нещо — себе си. Сега той бе решен да й се отплати по същия начин.
Той успя да съблече роклята и наметката й, докато Хариет лежеше на леглото под него. Когато вече бе останала само по риза и копринени чорапи, той нежно я изправи на крака. После се пресегна, за да отметне покривката на леглото.
Слава богу, че чаршафите изглеждат прилично, каза си Гидиън С огромно облекчение. Това не винаги бе така в подобни странноприемници. Не можеше да понесе мисълта да обладае сладката Хариет на някое въшливо легло. Сякаш не беше достатъчно, че първия път го бе направил върху каменния под на пещерата. А Хариет заслужаваше най-доброто.
Но пък самата тя сякаш въобще не бе в настроение да забелязва подобни неща. Сега го гледаше с премрежени очи, леко разтворила устни. Когато му се усмихна, той успя да зърне двете сладки зъбчета, които леко се издаваха пред останалите. И сякаш въобще не я смущаваше фактът, че розовите й зърна прозират през тънката й ленена риза.
Гидиън разбра, че му е добре, когато е с Хариет. Тя го караше да се чувства като герой, благороден и горд. Вярата й в него бе очевидна. За пръв път той осъзна, че онова, което му дава Хариет, компенсира всичко, което бе загубил преди пели шест години в очите на баща си и на всички останали.
Хариет вярваше в него. Това му бе достатъчно.
— Колко си прекрасна — прошепна Гидиън. Хвана я през кръста и я вдигна високо пред себе си. После започна да целува гърдите й, като навлажняваше с език фината тъкан на ризата и, докато тя стана съвсем прозрачна.
Хариет заби пръсти в тялото му и отметна глава назад. Когато той пое в устата си едното й твърдо мъничко зърно и лекичко го захапа, тя тихо простена.
— О, Гидиън…
— Харесва ли ти това, моя малка Хариет?
— О, да! Да, толкова е хубаво! — пръстите й се изпънаха върху раменете му. Когато той захапа другото й зърно, през тялото й преминаха сладостни тръпки.
Гидиън бавно я спусна на земята и тя отново стъпи на крака пред него, обвила с ръце врата му. Той сграбчи ризата й и я издърпа нагоре през главата й. После коленичи пред нея, за да разкопчае жартиерите й и да събуе копринените й чорапи. При всяко докосване той усещаше как тя трепва и отново се отпуска.