Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Хариет леко извика. Цялото й тяло се бе стегнало и извило като дъга.
— Гидиън! Какво правиш с мен? — стенеше тя.
И тогава започна да трепери цялата. Гидиън знаеше, че е достигнала самия връх на страстта си. Не чака повече. Бавно и мощно той се плъзна в тялото й тъкмо когато я разтърсиха сладостните конвулсии на екстаза. Нахлуващото му тяло срещна съпротивата на тесния, влажен отвор, но само след миг меката й плът го обгърна и плътно се затвори около него.
Да навлезе в нея точно в този момент беше едно от най-разтърсващите преживявания през целия му живот. Тя бе също толкова тясна, толкова гореща, толкова мека, както през онази първа нощ в пещерата, но мисълта, че и тя е достигнала до онази сладка забрава, го караше да чувства още по-силно насладата от мига. Този път, дори и да й причиняваше някаква болка, тя бе толкова далеч, че едва ли я забелязваше.
— Хариет, о господи, Хариет! Да! — Гидиън с мъка успя да преглътне вика, който напираше в гърдите му. Пръстите й се стегнаха жестоко в косата му и коленете й се повдигнаха, за да се отвори тялото й дори още повече за него.
Гидиън още веднъж се изгуби в огъня на страстта й и усещането бе неописуемо. Той беше част от нея. Нищо друго на този свят нямаше значение. Дори и изгубената му чест.
От огъня в камината бяха останали само тлеещи въглени, когато Гидиън най-сетне се събуди от леката дрямка. Почувства как кракът на Хариет се плъзна по неговия и тогава разбра какво го е събудило.
— Мислех, че вече си заспала — измърмори той, като я притисна по-плътно към себе си.
— Обмислях онова, което се случи тази вечер — промълви Хариет.
Той се ухили, като за пръв път от години се чувстваше с леко сърце.
— Ах, госпожице Поумрой! Кой би помислил, че сте толкова сладострастна? Какви ли порочни мисли минават през главата ви? Моля, опишете ми ги с подробности.
Тя го смуши в ребрата.
— Говоря ти за онова, което се случи, когато спря каретата на лейди Иънгстрийт.
Усмивката на Гидиън избледня.
— Какво по-точно?
— Гидиън, искам да ми обещаеш, че няма да предизвикваш Епългейт на дуел.
— Не се занимавай с този въпрос, Хариет — той целуна едната й топла, мека гърда.
Тя се изправи на лакът и се надвеси над него. Изражението й бе много напрегнато.
— Говоря сериозно, милорд. Искам да ми дадеш дума, че няма да го правиш.
— Това не е твоя работа — той се усмихна и постави ръката си върху сладката извивка на коремчето й. Представи си как неговото семе вече е посято в нея, може би в този момент вече расте и се развива. Тази мисъл накара тялото му отново да се стегне.
— Точно моя работа е! — настояваше Хариет. — Няма да позволя да предизвикаш горкичкия Епългейт само защото той и другите ме взеха днес със себе си.
— За бога, Хариет! Та ти беше отвлечена!
— Глупости. Никой не ти е искал откуп.
Гидиън се намръщи.
— Не е там работата. Епългейт се опита да те отвлече и аз ще се разправям с него. Точка по въпроса.
— Не. Не можеш да сложиш точка. Няма да го застреляш, Гидиън, чу ли?
Гидиън започваше да става нетърпелив. Желанието му се бе върнало и той отново бе твърд като камък.
— Няма да го убивам, ако за това се тревожиш. Не ми се ще да се окажа принуден да напусна страната.
— Да напуснеш страната? — повтори тя като ехо, с ужас в очите. — Така ли става, ако убиеш някого при дуел?
— За нещастие, макар и властите да са съгласни да си затварят очите пред някои аспекти на дуелирането, няма да останат бездейни, ако се случи подобно незначително събитие, като например да убиеш противника си — Гидиън направи иронична физиономия. — Колкото и да го заслужава той.
Хариет се изправи като пружина в леглото.
— Това е прекалено. Няма да ти позволя да поемеш такъв риск.
Той сложи ръка върху крака й.
— Значи не искаш да се видя принуден да напускам страната?
— Разбира се, че не искам — промърмори тя.
— Хариет, реагираш прекалено остро на тази история. Дадох ти дума, че няма да убия Епългейт. Но трябва да разбереш, че не мога да оставя днешните му действия безнаказани. Ако се разчуе, че съм оставил някой да си играе подобни игрички, много вероятно е и друг да се опита да стори нещо подобно. Дори и по-лошо.
— Глупости. Малко вероятно е отново да вляза в една и съща карета с непознат мъж — Хариет се измъкна от леглото и се пресегна за ризата си.