Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— И се интересувам от стари зъби и кости до такава степен, че понякога ставам невъзпитана, а понякога, както са ми казвали, дори и груба.
— Интересът ти към вкаменелостите съвсем не е толкова лоша черта — великодушно обяви Гидиън.
— Благодаря ви, сър. Само че, освен всичко това, мога да добавя и факта, че и аз, също като вас, не мога да променя нито лицето си, нито миналото си — продължи Хариет, сякаш четеше от някакъв списък на леко повредени стоки, които и се иска да продаде.
Гидиън остана много изненадан.
— Но в тях няма нищо лошо или нередно!
— Напротив, има. Никой не може да отрече, че съвсем не съм такава красавица като сестра ми, а освен това и възрастта ми си е неопровержим факт. Вече съм почти на двадесет и пет, не съм с особено мил характер, нито пък съм сговорчиво младо момиченце, току-що приключило с образованието си.
Гидиън забеляза сянката на усмивка, която играеше около нежните й устни. Почувства как някъде дълбоко в него нещо започва да се отпуска.
— Е, значи така — бавно се съгласи той. — Сигурно би било съвсем лесно да превъзпиташ една малка глупава патка, която още дори не се е научила да мисли със собствената си глава. Но тъй като и аз самият не съм в първа младост, едва ли имам право да се оплаквам от напредналата ти възраст.
Хариет се усмихна широко.
— Колко великодушно от ваша страна, милорд.
Гидиън я гледаше втренчено и усещаше как по вените му тече изгарящо желание. Предстоеше му една много дълга нощ, помисли си той.
— Има само още едно нещо, което искам да си изясним.
— И какво е то, милорд?
— Ти си най-красивата жена, която някога съм познавал.
Хариет зяпна от изненада и учудване.
— Ама че глупости! Гидиън, как можете да кажете подобно нещо?
Той сви рамене.
— Това е самата истина.
— О, Гидиън — Хариет примигна за миг. Устните й трепереха. — О, Гидиън!
Тя се затича през стаята и се хвърли право в обятията му.
Приятно изненадан от неочакваната й реакция, Гидиън се остави да бъде повален назад върху леглото. Ръцете му се сключиха около Хариет и той я притегли към гърдите си.
— Ти си най-привлекателният, най-красивият, най-прекрасният мъж, когото някога съм срещала — свенливо промълви Хариет, притиснала устни към гърлото му.
— Виждам, че към списъка на дребните ти недостатъци може да прибавим и лошо зрение — Гидиън зарови пръстите си в гъстата й коса. — Но това ми се струва доста незначителен и несъмнено много полезен недостатък при сегашните обстоятелства.
— Твоето зрение трябва да е също толкова слабо, ако наистина ме смяташ за красива — Хариет се изкикоти. — Е, виждате ли, милорд? Еднакви недостатъци. Очевидно много си подхождаме.
— Очевидно — Гидиън хвана с две ръце лицето й и притегли устните й към своите.
Тя отвърна на целувката му с такава нежна, щедра готовност, че кръвта му закипя. Усещаше невероятната мекота на гърдите й през фината тъкан на роклята и наметката й. Пръстите му се стегнаха в косите й.
— Гидиън? — Хариет повдигна малко главата си, за да го погледне с удивление в очите.
— Господи, колко те желая! — той търсеше с поглед някакъв знак по лицето й, който да му подскаже, че няма нужда да се сдържа, както подобава на един джентълмен, през тази последна нощ преди да се оженят. — Нямаш представа колко много те желая!
Тя наведе поглед и Гидиън забеляза руменината по бузите й.
— И аз те желая, милорд. Толкова често мислех за онази нощ, която прекарахме заедно.
— След като утре се оженим, ще прекарваме заедно всяка нощ — обеща той.
— Гидиън — тихо каза тя, — зная, че ще се оженим, защото така се налага. Разбирам, че се чувстваш длъжен да постъпиш честно с мен. Но все се чудя…
— Какво? — точно сега той съвсем не беше в настроение за логичния й подход към ситуацията, но не знаеше как да я спре. Тя бе права. Беше й предложил брак, защото я бе компрометирал.
— Мислиш ли — попита бавно тя, — че е възможно някога да се влюбиш в мен?
Гидиън замръзна. После за миг затвори очи, забелязал надеждата, скрита дълбоко в тюркоазените й очи.
— Хариет, искам да сме съвсем откровени един към друг.
— Да, милорд?
Той отвори очи, усещайки болката, разкъсваща душата му.
— Преди шест години забравих какво е любов. Това чувство за мен е мъртво. Но най-тържествено ти обещавам, че ще бъда добър съпруг. Ще се грижа за теб и ще те защитавам с цената на живота си. Ще ти осигуря всичко, което съм в състояние да ти дам. Ще бъда верен.
В очите на Хариет проблеснаха две малки сълзи, но тя веднага примигна, за да ги скрие. Устните й трепереха, когато му се усмихна със свенлива, но безкрайно женствена подкана.