Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Гидиън се изправи и впи жаден поглед в сладостните извивки на тялото й. Светлината на огъня очертаваше с огнени линии силуета на пълните й бедра и грациозния й гръб. Нежно и внимателно той разпери дланта си върху тъмния триъгълник къдрави косъмчета между бедрата й. Усети как по цялото й тяло премина лек трепет.
Гидиън плъзна бедрото си между краката й и с настойчиво движение ги разтвори настрани. Целуна я, а пръстите му запълзяха през гъстите снопчета косми, докато откриха мекото цвете, скрило тайните й. После започна нежно и внимателно да разтваря листенцата му. Хариет прошепна името му съвсем тихо, но много настойчиво и разтвори разкопчаната му риза. Целуна гърдите му. Устните й трепкаха като крилете на пеперуда по изпънатата му кожа. Връхчетата на пръстите й се плъзнаха по раменете му и ги освободиха от ризата, за да може тя да ги посипе с още мънички и нежни целувки, като капчици роса върху пламналата му кожа.
Тя се държеше с него толкова внимателно, също както се отнасяше и към редките си вкаменелости, помисли си Гидиън, донякъде развеселен, но и изцяло завладян от това непознато усещане. Никоя жена не го бе докосвала така, сякаш е рядко и крехко съкровище.
— Хариет, кълна се, не можеш да си представиш как ме караш да се чувствам.
— Обожавам да те докосвам — очите й преливаха от удивление, когато тя вдигна глава, за да го погледне. — Ти си невероятен. Толкова силен и мощен, и грациозен.
— Грациозен? — той се засмя приглушено. — За пръв път някой ме нарича грациозен.
— Но ти си точно такъв! Движиш се като лъв. Прекрасно е да те гледа човек.
— О, Хариет, ти май наистина си зле с очите, но кой съм аз, та да се оплаквам?
Устните му отново се долепиха до нейните. Когато отдръпна ръката си от нея, пръстите му бяха влажни, напоени с омайващия аромат на нейната възбуда. Слабините му лудо пулсираха.
Гидиън повдигна Хариет и я постави на леглото. Тя се излегна и не откъсна погледа си от него, докато той сваляше останалите си дрехи. Гидиън се извърна само колкото да хвърли панталона и ризата си на стола. Когато отново се обърна към нея, тя се втренчи удивена в силно възбуденото му тяло.
— Докосни ме — той легна до нея на леглото. — Искам да чувствам допира на ръцете ти, сладка моя Хариет. Ръцете ти са толкова меки, толкова нежни!
Тя веднага му се подчини, като плъзна пръстите си по гладката му кожа, първо малко нерешително и колебливо, но след миг доби по-голяма увереност в ласките си. Галеше очертанията на гърдите и раменете му, а след това плъзна дланта си към бедрото му. Там се спря.
— Искаш ли да ме докоснеш там? — едва успя да проговори Гидиън. Желанието бушуваше във вените му, задушаваше го, изпъваше всяко негово мускулче, изгаряше кожата му.
— Искам да те докосвам така, както ти ме докосваш — очите й блестяха. — Толкова си красив, Гидиън!
— Красив! — простена той. — Едва ли, мила моя.
— Твоята красота е толкова мъжествена, това е красотата на силата и мощта — прошепна Хариет.
— Не зная нищо за тази мъжествена красота, за която говориш — приглушено отвърна той. — Но наистина ужасно ми се иска да докоснеш онази част от мен, която скоро ще е дълбоко в теб.
Той почувства как пръстите й се плъзнаха нежно по дължината на невероятно напрегнатия му член. Затанцуваха леко и внимателно по него, изучаваха формата му, усещането от допира. Това бе по-силно, отколкото можеше да издържи Гидиън. Той затвори очи и се помъчи да събере цялото си самообладание.
— Стига, малката ми — той хвана ръката й и със съжаление я отдръпна. — Тази нощ е за теб.
После я притисна по гръб на леглото и плъзна крака си между меките й, гладки бедра. Протегна ръка и внимателно затърси малката, чувствителна пъпка на женската страст.
Когато я откри, Хариет изстена силно и изви тялото си към него.
— Гидиън, моля те! О, да, да!
Той вдигна глава, за да наблюдава лицето й, като продължаваше да я гали нежно с пръст. Мислеше си колко е красива в страстта си. Гледаше с възторг как тя се извива и стене в прегръдките му.
Гидиън не бързаше, опитваше се да сдържа собственото си желание, докато бавно и уверено разпалваше пламъка в нея. А тя бе толкова чувствена! Той не можеше да повярва на късмета си. Тя го желаеше.
Тя го смяташе за красив.
Гидиън целуна шията й, а после и гърдите. Хариет се вкопчи в него, като се опита да го притисне плътно към себе си. Тя така и не разбра кога той обсипа корема й с нежни целувки. Бе увила пръстите си в косата му и се опитваше да го притегли върху себе си. Но Гидиън знаеше какво иска да постигне. Успя да устои на изкушението да я обладае веднага, още в този момент. Вместо това той разтвори краката й още по широко и на мястото на влажния си пръст прилепи устни.