Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Не ми се стори особено благоразумно да останеш сама в някоя друга стая — каза той, като все още не я поглеждаше. — Ако те придружаваше камериерката ти или сестра ти, щеше да е по-различно.
— Разбирам.
— Винаги е рисковано една жена да остава сама в някоя странноприемница. Долу в кръчмата вече има няколко пияни грубияни. Не се знае дали на някой от тях няма да му хрумне да се качи тук и да започне да опитва кои врати са заключени.
— Доста неприятна мисъл.
— А има и друга неприятна възможност. Хората може да започнат да се съмняват, че си истинска дама, ако се разбере, че не сме женени — Гидиън се изправи, тъй като огънят вече се бе разпалил. Загледа се във веселите пламъци. — Може да си направят неприятни изводи.
— Разбирам. Всичко с наред, Гидиън. Моля ви, не се тревожете за това — Хариет се приближи към огъня и протегна ръце, за да ги стопли. — Както сам отбелязахте, скоро наистина ще сме женени.
Гидиън погледна профила й, очертан срещу светлината на огъня, и цялото му тяло се стегна при тази гледка. Сиянието на огъня придаваше на кожата й златист оттенък. Косата й, мека и къдрава, обрамчваше лицето й. Струваше му се, че вижда как къдриците й искрят от жизненост. Тя изглеждаше толкова нежна и уязвима.
— По дяволите, Хариет, тази вечер няма да настоявам да упражня съпружески права над теб — промълви смутено Гидиън. — Ти имаш право да очакваш от мен да се въздържам и аз наистина смятам да го направя.
— Разбирам — каза тя, но не го погледна.
— Това, че загубих контрол над себе си онази нощ в пещерата не означава, че не умея да се контролирам.
Хариет го погледна за миг с някакво странно любопитство в погледа.
— Никога не съм мислила, че ви липсва самоконтрол, милорд. Всъщност вие сте най-сдържаният човек, когото някога съм срещала. Понякога това ме тревожи. Ако искате да знаете, това е единственото нещо у вас, което понякога ме кара да се чувствам неловко.
Той я гледаше невярващо.
— Мислиш, че съм прекалено сдържан?
— Предполагам, че това се дължи на факта, че през последните няколко години ви се е налагало да понасяте толкова обидни слухове и приказки — простичко обясни Хариет. — Научили сте се да криете чувствата си. Може би прекалено много. Понякога въобще не знам какво мислите.
Гидиън подръпна нервно вратовръзката си и бързо я развърза.
— Понякога мисля същото и за теб, Хариет.
— За мен? — очите й се разшириха. — Но аз почти никога не се старая да прикривам чувствата си.
— Така ли? — Гидиън се приближи към единствения стол в стаята и хвърли небрежно връзката си на облегалката му. После съблече жакета си. — Може би ще се изненадаш, ако ти кажа, че нямам представа какви са чувствата ти към мен, госпожице Поумрой — той започна да разкопчава ризата си. — Не знам дали ти се виждам смешен или противен или направо досаден.
— Гидиън, за бога…
— Точно затова бях толкова разтревожен, когато разбрах, че си избягала от града и си на път за Гретна Грийн — той остави ризата си да виси разкопчана на раменете му и седна на ръба на леглото, след което издърпа единия си ботуш. — Хрумна ми, че може да си помислила, че би могла да си намериш и по-добър съпруг от един безчестен, доста намусен виконт.
В продължение на няколко секунди Хариет го гледа изпитателно.
— Понякога наистина сте намусен, Сейнт Джъстин. Това не може да се отрече. И много упорит.
— И свикнал да издава заповеди — припомни й той.
— Много неприятен навик, наистина.
Той събу и другия си ботуш и го пусна на пода.
— Освен това не разбирам много от вкаменелости и геология, или пък от разните теории за произхода на земята.
— Съвсем вярно. Въпреки това изглеждате доста интелигентен. Мисля, че можете да понаучите нещо.
Гидиън я погледна сепнато, като не можеше да реши дали тя се опитва да го дразни.
— Не мога да променя нито лицето си, нито миналото си.
— Не помня да съм ви молила да го правите.
— По дяволите, Хариет! — грубо възкликна той. — Защо си съгласна да се омъжиш за мен?
Тя наклони глава на една страна и сякаш се позамисли.
— Може би защото имаме толкова много общи черти.
— Дявол да го вземе! Точно там е проблемът — отвърна моментално той. — Нямаме нищо общо освен това, че прекарахме една нощ заедно в онази пещера.
— Аз също понякога мога да съм доста упорита — каза тя замислено. — Самият вие ме нарекохте тиранична още при първата ни среща.
Гидиън изръмжа.
— Точно тъй, госпожице Поумрой, Точно така беше.