Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Хариет приглади полите си, а Гидиън седна до нея и пое юздите в ръце.
— Милорд, надявам се не мислите, че щях да се омъжа за Епългейт. Та аз съм сгодена за вас!
Гидиън я погледна косо, докато обръщаше файтона в посока към Лондон с много бавен ход.
— Но този факт съвсем не попречи на приятелите ви да се опитат да ви спасят от лапите ми.
— Да, но те просто не разбират, че съм съгласна да съм в лапите ви, милорд.
Гидиън не отговори на това. Известно време стоя мълчаливо, очевидно потънал в собствените си размисли. Хариет вдиша дълбоко хладния нощен въздух. Облаците бяха започнали да се разкъсват и сега тук-там блещукаха звезди.
Нощта над този безлюден извънградски път беше толкова романтична, мислеше си тя. Всичко изглеждаше някак нереално. Чувстваше се така, сякаш тя и Гидиън, и конете се движеха в някакъв сън, препускаха по странен бляскав път, който можеше да ги отведе навсякъде.
Файтонът премина един завой и в далечината заблещукаха светлинките на някакъв хан.
— Хариет? — тихо проговори Гидиън.
— Да, милорд?
— Не искам отново да преживея подобна глупава история.
— Разбирам ви, милорд. Зная колко неприятно и неудобно бе за вас всичко това.
— Нямам точно това предвид — Гидиън бе втренчил поглед в далечните светлинки на хана. — Опитвам се да ти кажа, че искам да прекратя годежа ни.
Хариет онемя. Не можеше да повярва на ушите си.
— Да прекратите годежа ли, милорд? Защото бях толкова глупава, че се оставих да ме поведат на север?
— Не. Защото ме е страх, че ще има и още неприятни случки като тази. Наистина този път не се случи нещо лошо, но кой знае какво би станало следващия път?
— Но, милорд…
— Възможно е някой от обожателите ти да се опита да те спаси от Звяра от Блекторн Хол с доста по-драстични средства — каза Гидиън. Беше се съсредоточил върху конете. Въобще не я поглеждаше.
Хариет отправи поглед към суровия му профил.
— Няма повече да се наричате с това ужасно име, Сейнт Джъстин. Чувате ли?
— Да, госпожице Поумрой. Чувам. Ще се омъжиш ли за мен, веднага щом успея да получа специално разрешение?
Хариет стисна чантичката си.
— Да се омъжа за вас? Веднага?
— Да.
Хариет бе като замаяна.
— Мислех, че искате да прекратите годежа ни.
— Искам. Колкото може по-скоро. И то като се оженя за теб.
Хариет преглътна, изпълнена с огромно облекчение. После се опита да посъбере мислите си.
— Разбирам. Ами, питате дали да се оженим. Мислех, че ще имаме повече време да се опознаем, милорд.
— Знам, че мислеше така. Но не вярвам, че това има някакво значение. Вече знаеш най-лошото за мен и това май не те притеснява особено. Леля ти мисли, че след тази вечер ще плъзнат още повече приказки и слухове от всякога. А ако се оженим, поне отчасти ще предотвратим това.
— Разбирам — отново каза Хариет, но все още не бе в състояние да мисли спокойно и ясно. — Добре, милорд. Щом това е желанието ви.
— Това е. Е, значи, решено. Мисля, че е по-добре да пренощуваме тук тази нощ, вместо да продължим към града. Така ще може да се оженим, преди да стигнем в Лондон.
Хариет се втренчи в хана пред тях.
— Ще нощуваме тук?
— Да. — Гидиън спря конете и после ги подкара към двора на странноприемницата. Огромните им копита зачаткаха по калдъръма. — Така ще е по-разумно. Сутринта ще се погрижа за разрешението. След като се оженим, предлагам да отидем право в имението Хардкасъл и да те представя на родителите си. Някои неща са неизбежни.
Още преди Хариет да успее да отговори, вратата на странноприемницата се отвори и едно момче се втурна навън, за да се погрижи за животните. Гидиън слезе от файтона.
Събитията се развиваха прекалено бързо. Хариет се опита да говори със спокоен глас.
— Ами моето семейство, сър? Те ще се тревожат за мен.
— Ще им изпратим съобщение от хана, в което ще им обясним, че си в безопасност и че ще те заведа в имението Хардкасъл. Докато се върнем в Лондон, сензационната новина ще е вече отшумяла. И вече ще те държа здраво в лапите си.
12.
Гидиън огледа малката стаичка. Тя беше най-добрата, с която разполагаше ханджията, но това не значеше кой знае какво. Имаше само едно легло, и то доста малко.
— Надявам се, че не си прекалено възмутена, задето казах на съдържателя, че сме женени — Гидиън коленичи, за да по-разбута въглищата в огнището. Не погледна назад към Хариет, но усещаше напрежението й.
— Не. Нямам нищо против — тихо отвърна Хариет.
— Скоро това ще е самата истина.
— Да.
Тази вечер на Гидиън повече от друг път му се струваше, че е прекалено грамаден. Не знаеше защо е така, но се чувстваше тромав и непохватен в малката стая. Страхуваше се, че при всяко свое движение може да счупи нещо. Всичко наоколо му се струваше малко и крехко, включително самата Хариет.