Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Може и да не е непознат — тихо каза Гидиън, като я наблюдаваше внимателно. — Може някой познат да те накара да влезеш в някоя карета. Някой, на когото си имала доверие.
— Невъзможно. Много ще внимавам — Хариет закрачи напред-назад пред камината с угасващия огън. Сиянието на тлеещите въглени прозираше през фината тъкан на ризата й и разкриваше извивките на гърдите и бедрата й. — Гидиън, моля те, обещай ми да не се дуелираш с Епългейт.
— Искаш прекалено много от мен. Не говори повече за това.
Тя го погледна разгневено, като все още нервно обикаляше пред огъня.
— Не можеш да очакваш, че просто ей така ще спра да говоря за това.
— Защо не? — меко попита той, впил поглед в апетитната извивка на дупенцето й. Помисли си, че със сигурност никога няма да се насити на тази жена.
— Говоря съвсем сериозно, милорд — обяви тя. — Няма да позволя да се дуелираш заради мен. В никакъв случай. А и въобще не е необходимо. Нищо лошо не се е случило и лорд Епългейт не искаше да ми навреди. Той и останалите просто се опитваха да ме спасят, както те си знаят.
— По дяволите, Хариет…
— Освен това той изцяло се е посветил на изучаването на геологията и вкаменелостите. Обзалагам се, че не разбира нищичко от дуелиране.
— Това не е мой проблем — отвърна Гидиън.
— Няма да има никакъв смисъл, ако го застреляте.
— Вече ти обясних, че има смисъл.
Тя се нахвърли върху него като малка тигрица.
— Гидиън, трябва да ми обещаеш още сега, на момента, че няма да го предизвикваш.
— Няма да ти обещая нищо подобно, сладката ми. А сега се върни в леглото и престани да се суетиш за нещо, което въобще не те засяга.
Хариет застана до края на леглото и кръстоса ръце на гърдите си. Стоеше там, съвсем изправена и непоколебима.
— Ако не ми дадеш честната си дума за това още сега, сър — каза тя, — утре няма да се омъжа за теб.
Гидиън реагира така, сякаш бе хвърлен от кон и ритнат в стомаха. За миг дори не можеше да диша.
— Значи Епългейт означава за теб толкова много? — попита той дрезгаво.
— Епългейт не означава нищо за мен — отвърна тя вбесена. — Ти си този, който ме интересува. Не разбираш ли? Толкова си твърдоглав, арогантен и себичен! Не искам да даваш повод за още повече приказки, а и да рискуваш живота си заради една глупост, която може да се приеме просто като екскурзия с карета.
Гидиън отметна завивката настрани и скочи от леглото. С ръце на кръста той тръгна с решителни крачки към нея, но Хариет не отстъпи нито на сантиметър от мястото си. Може би това бе единствената жена на света, която не се боеше от него.
— Смееш да ме заплашваш, така ли? — попита Гидиън, необикновено тихо.
— Да, сър, точно така. Щом смяташ да си такъв инат по този въпрос, тогава ми се налага да прибягна и до заплахи — след тези думи изражението й се посмекчи. — Гидиън, престани да се държиш така и бъди разумен.
— Съвсем разумен съм — изрева той. — Ужасно разумен. Опитвам се да предотвратя други неприятни случки, подобни на днешната.
— Няма нужда да предизвикваш Епългейт. Той е просто един младеж, който се опитва да играе ролята на благородния рицар. Толкова ли е трудно да разбереш и да простиш това?
— Дявол да го вземе, Хариет — Гидиън прокара пръсти през косата си, чувствайки безсилието си през логиката й. Естествено разбираше, че Епългейт не е сериозна заплаха. Но важен беше принципът.
— Можеш ли да кажеш за себе си, че никога не си се опитвал да се правиш на благороден рицар, когато си бил на неговата възраст?
Гидиън отново изруга, още по-вбесен, защото вече знаеше, че ще изгуби този спор. Тя беше права. Разбира се, че и той бе търсил тази роля, когато бе на възрастта на Епългейт. Повечето младежи минават през този период.
Беше му съвсем ясно, че Хариет не е влюбена в това момче, ето защо от тази гледна точка нямаше никаква опасност.
Може би наистина можеше да остави така този инцидент. Гидиън разбра, че наистина не му се иска да продължава спора. В момента можеше да се съсредоточи единствено върху прелестната гледка пред себе си — тялото на Хариет, очертано върху сиянието от камината. Желаеше я до болка. Пенисът му бе твърд като камък. Кръвта му гореше. А тя бе толкова щедра в страстта си.
Вероятно имаше и по-важни занимания от това, да даде един урок на Епългейт.
— Добре тогава — най-сетне промърмори Гидиън.
— Гидиън — очите на Хариет сияеха.
— Този път постигна своето. По помни, не ми харесва, дето Епългейт ще се измъкне толкова лесно. Да се надяваме, че това няма да докара други неприятности.