Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Усмивката на Хариет бе по-ярка и от въглените в камината.
— Благодаря ти, Гидиън!
— Смятай го за сватбен подарък — обяви Гидиън.
— Чудесно, милорд. Това е вашият сватбен подарък и приемам жеста ви.
Гидиън се спусна към нея, грабна я през кръста и я вдигна високо във въздуха.
— А какъв е вашият подарък за мен? — попита той с ехидна усмивка.
— Каквото си пожелаете, милорд — тя се вкопчи в раменете му и се разсмя щастливо, когато той я завъртя из стаята. — Трябва само да назовете желанията си.
Гидиън я занесе обратно до леглото.
— Смятам да прекарам остатъка от нощта зает именно с това. Ще изброявам желанията си, едно по едно. А ти ще ги изпълняваш всичките.
13.
Граф Хардкасъл очевидно не беше във възторг от това, че му представят новата му снаха без никакво предупреждение.
Графиня Хардкасъл се стараеше да се държи учтиво, но явно и тя бе сварена неподготвена от новината, че синът й се е оженил толкова неочаквано. Хариет си мислеше, че дамата може дори да е малко разстроена, че синът й е сключил брак с едно съвсем невзрачно същество от Ъпър Бидълтън.
Самият Гидиън, от друга страна, определено се канеше да се наслади изцяло на фойерверките, които сам бе подготвил, като пристигна така изненадващо в дома на родителите си с новата си съпруга.
Това едва ли бе най-гостоприемното и радушно посрещане, което някога бе получавала някоя младоженка. Но Хариет се утешаваше с мисълта, че вероятно не беше и най-лошото.
Макар и да приемаше философски нещата, все пак не можеше да отрече, че вечерята беше истинско мъчение. Графът седеше вдървено на единия край на дългата маса, а графинята — на другия.
Гидиън се бе изтегнал като голяма хищна котка на стола си срещу Хариет. Очите му, развеселени и наблюдателни, блещукаха с онова пламъче, което, Хариет добре знаеше, можеше да се превърне само за един миг в хладен гняв.
— Доколкото разбрах, съвсем доскоро сте били в Лондон.
— Да, мадам, така е — Хариет си взе мъничко от езика в сос от френско грозде, който й поднесе един от слугите. Езикът определено не спадаше към любимите й ястия. — Леля ми ме заведе там, за да подобря обноските си в обществото. Тя ме убеди, че съвсем няма да ми е излишно, за да не се излагам, когато стана виконтеса.
— Разбирам — рече лейди Хардкасъл. — Е, как е, подобрихте ли ги?
— Ами, не — призна Хариет, като добави малко картофи в чинията си. Чувстваше страхотен глад. Денят съвсем не беше лек: първо венчавката, а после и дългото пътуване до имението Хардкасъл. — Или поне не много. Но реших, че със сигурност няма кой знае какво значение дали са добри обноските ми, защото при Сейнт Джъстин те определено са много лоши.
Лейди Хардкасъл трепна изненадано. Хвърли един несигурен поглед към другия край на масата, където графът изръмжа нещо под носа си.
Гидиън взе чашата си, като за момент се ухили.
— Направо съм смаян, съпруго моя, че оценявате толкова ниско изисканите ми маниери.
Хариет го погледна намръщено.
— Да, но това си е самата истина. Трябва да признаете, че с огромно удоволствие се мръщите и ръмжите срещу всеки. И сте винаги готов да спорите и за най-незначителните неща. Не мислете, че съм забравила абсурдното предизвикателство, което смятахте да отправите към горкичкия Епългейт.
Графът сепнато вдигна поглед.
— Каква е тая история? Какво предизвикателство?
Ръката на лейди Хардкасъл трепна във въздуха.
— Мили боже! Нима си се скарал с Епългейт, Гидиън?
Гидиън изглеждаше отегчен, но очите му блестяха, когато погледна Хариет.
— Епългейт започна пръв.
Графът настръхна.
— Как, по дяволите, е възможно Епългейт да започне такъв спор, който да е повод за дуел?
— Той отвлече Хариет. Опита се да я отмъкне в Гретна Грийн. Вчера ги настигнах по пътя на север — накратко обясни Гидиън.
В стаята се възцари смаяно мълчание.
— Отвлякъл я? Господи! — очите на лейди Хардкасъл се стрелнаха от Гидиън към Хариет. — Не мога да повярвам.
— И съвсем основателно — каза Хариет одобрително. — Защото това съвсем не беше отвличане. Само че Сейнт Джъстин ужасно твърдоглаво отказваше да повярва, че е станало просто едно недоразумение. Е, няма нужда да се тревожите за тази история. Вече всичко свърши. Няма да има тайни срещи призори. Не е ли така, милорд?
Гидиън сви рамене.
— Както кажеш. Вече се съгласих да не предизвиквам Епългейт на дуел.
— Колко е объркващо всичко това! — оплака се лейди Хардкасъл.
Хариет кимна.
— Да, знам. Става ли въпрос за Сейнт Джъстин, всичко е ужасно объркващо. Но вината е само негова, мен ако питате. Той въобще не си прави труда да обяснява каквото и да е. И това е напълно разбираемо, естествено.