Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Погледът на Епългейт се стрелна към белега на лицето на Гидиън. Той преглътна с мъка.
— Пистолетите ще свършат работа.
— Отлично — изръмжа Гидиън. — Ще видя дали мога да си намеря двама секунданти. Поне винаги около масите в клубовете се навъртат разни господа, които много обичат да участват в подобни истории.
— Мили боже! — Фрай сякаш изведнъж бе изтрезнял. — Нима говорите за дуел? Охо, това прави нещата доста по-сериозни.
— Какво става? Дуел ли? — лейди Иънгстрийт се втренчи в Гидиън. — О, вижте какво, нищо лошо не сме сторили. Просто се опитвахме да спасим момичето.
Епългейт стоически поддържаше самоуверения си вид.
— Не се страхувам от вас, Сейнт Джъстин.
— Много се радвам да го чуя — каза Гидиън. — Може би ще промените мнението си, когато се срещнем призори, само след няколко часа.
Хариет разбра, че тази глупост започва да става опасна. Тя пристъпи бързо напред и постави ръка върху ръкава на Гидиън, за да го спре.
— Достатъчно, Сейнт Джъстин — рязко каза тя. — Не позволявам да плашите до смърт приятелите ми, разбрахте ли?
Гидиън й хвърли един кос поглед.
— Приятелите ви?
— Разбира се, че са мои приятели. Нямаше да съм с тях, ако не бяха такива. Действаха само от добри намерения. Затова прекратете този глупав разговор за дуели и подобни неща. Няма да има дуел заради такова незначително нещо, което си беше чисто недоразумение.
— Недоразумение — изсъска Гидиън. — Бих нарекъл едно отвличане с доста по-лоша дума от това, „недоразумение“!
— Никой никого не е отвличал — каза му Хариет. — И няма да търпя подобно нещо, разбрахте ли? Дуел, как ли не!
Епългейт повдигна дръзко брадичката си.
— Не се тревожете, госпожице Поумрой. Нямам нищо против дори да умра за вас!
— Е, аз пък имам — отвърна Хариет. Тя му се усмихна през прозорчето на каретата. — Вие сте много мил, лорд Епългейт. И много храбър. Но просто не мога да позволя една обикновена екскурзия с карета да стане повод за дуел.
Лейди Иънгстрийт се окопити.
— Точно така. Една екскурзия с карета. Точно така си беше.
Фрай гледаше с подозрение.
— Е, беше малко повече от обикновен излет, скъпа. Та нали смятахме да омъжим това момиче, не помните ли?
Хариет не обърна никакво внимание на лорд Фрай. Тя погледна Гидиън право в намръщеното лице.
— Нека тръгваме, Сейнт Джъстин. Става късно. Трябва да оставим приятелите ми да тръгнат обратно към града.
— Да, наистина — бързо рече лейди Иънгстрийт. — Трябва да тръгваме — тя грабна бастуна на лорд Фрай и почука с него по покрива на каретата. — Обръщай! — извика тя към кочияша. — И по-бързо!
Кочияшът, който досега бе слушал разговора с видимо отегчение, сега надигна за последен път собствената си бутилка и хвана юздите. После подкара конете в широк завой и тежката карета затрополи обратно но пътя към Лондон.
Епългейт гледаше замислено през прозорчето към Хариет, докато пътят направи завой и каретата се скри от погледа.
— Е, добре — каза Хариет весело и пооправи бонето си. — Приключихме с тази история. А сега и самите ние трябва да тръгваме, милорд. Сигурна съм, че до града ще има да пътуваме още дълго време.
Гидиън хвана брадичката й с палец и показалец и повдигна лицето й нагоре, така че да не може да скрие очите си, като наведе глава. Вече беше почти тъмно, но Хариет виждаше мрачното му изражение съвсем ясно.
— Хариет, не искам дори и за миг да си помисляш, че тази история е приключила — каза Гидиън.
Тя прехапа устни.
— Божичко! Знаех си, че ще сте доста раздразнен.
— Това е меко казано.
— Работата е там, че това наистина не беше нещо повече от една неудобна ситуация за всички замесени — побърза да го увери Хариет. — Приятелите ми не искаха да направят нещо лошо. Признавам, че ви поставиха пред доста неприятности и много съжалявам за това, но не се е случило нищо, заради което да заплашвате Епългейт така ужасно.
— По дяволите, жено! Та той се опита да избяга с теб!
— Но бе така добър да осигури и двама почтени придружители. Не можете да го вините, че е нарушил благоприличието.
— Проклятие, Хариет…
— Дори и да бе успял да ме заведе чак до Гретна Грийн, което беше малко вероятно, нищо ужасно нямаше да се случи. Просто щяхме да обърнем каретата и да се върнем.
— Не мога да повярвам, че стоя тук под открито небе и обсъждам подобно нещо с теб — Гидиън хвана Хариет за лакътя и я поведе към файтона, спрян наблизо. — Този мъж си бе наумил да избяга с теб и да се ожени за теб — той с лекота повдигна Хариет на седалката.