Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че е вярно, но не го знаех.
— Такъв елементарен факт?
— Онова, което не ми е от полза, не ме засяга.
Клеон нацупи озадачено устни.
— Но една теория на цялата история без съмнение изисква и най-малки подробности.
— Технологията се намесва само в случай, че оказва ефект върху други важни неща — обясни Хари. Как да разясниш сложностите при нелинеарните изчисления? — Често важното са ограниченията.
— Всяка технология, която може да се различи от магията, е недостатъчно напреднала — безгрижно рече Клеон.
— Добре казано, сир.
— Хареса ли ти? Онзи приятел, Драюс, ми го каза. Добре звучи, нали? Пък и е вярно. Може би аз ще… — той млъкна и заяви на въздуха: — Офицер по транскрипциите! Дай това изречение за магията за обществено разпространение.
После се облегна назад.
— Вечно ме преследват за „Мъдростта на императора“. Ама че досада!
Лека музикална нотка обяви пристигането на Бетан Ламурк. Щом той се появи, Хари се вцепени, но Ламурк имаше очи само за императора и се впусна гладко в литаниите на дворцовия ритуал. Като първостепенен член на Висшия съвет му се налагаше да рецитира някакви осветени от времето празни фрази, да се поклони със странен замах и изобщо да не откъсва очи от императора. След като приключи с това, можеше да се поотпусне.
— Професор Селдън! Радвам се да се срещнем отново.
Хари се ръкува с него официално.
— Извинявайте за онзи малък инцидент. Наистина не знаех за камерата.
— Няма значение. Човек не може да попречи на медиите да правят от всичко, каквото си поискат.
— Моят Селдън ми даде чудесен съвет за Декрета за идиотите — заяви Клеон и продължи да говори, а доволството му все повече задълбочаваше изкривяването на устата на Ламурк.
Клеон ги поведе към луксозните кресла, които изскочиха от стените. Хари веднага се намери във вихъра на подробна дискусия по въпросите на Съвета. Резолюции, мерки за одобрение, откъслеци от предложения за закони. Всичко това протичаше и през канцеларията на Хари. Той прилежно бе нагласил автосекретаря си да му прави текстов анализ, да превежда морето от жаргони на прост галактически и да изглажда връзките. Така измина първият час. Той не бе обърнал никакво внимание на по-голямата част от материала — мяташе цели бали от документи за преглеждане в рециклатора си, когато никой не го гледаше.
Тайнствените дела на Висшия съвет по принцип не бяха трудни за проследяване — просто бяха отегчителни. Докато Ламурк си разменяше сръчно думи с императора, Хари ги наблюдаваше така, както би гледал бодиболен мач: любопитно упражнение, без съмнение завладяващо в някакъв тесен смисъл.
Това, че Съветът установяваше общите стандарти и насоки, а по тях законоработниците изработваха детайлите и прокарваха законите, не променяше слисването му и липсата на интерес. Хората си прекарваха живота в подобни занимания!
За тактиката почти не го беше грижа. Дори и човечеството нямаше значение. На галактическата шахматна дъска фигурите бяха феномените на човечеството, а правилата на играта — това бяха законите на психоисторията. Противникът беше скрит и може би не съществуваше.
На Ламурк му беше нужен противник, съперник. Хари неуловимо осъзнаваше, че той е неизбежният му враг.
Кариерата на Ламурк беше насочена към поста на Първия министър и той бе твърдо решен да го докопа. При всеки обрат Ламурк се подмазваше на императора и отхвърляше аргументите на Хари, които не бяха много.
Хари не се противопоставяше директно на Ламурк — този човек беше майстор. Той си мълчеше и се ограничаваше с това от време на време да повдига вежди изразително (както се надяваше). Рядко му се беше случвало да съжалява, че си е мълчал.
— Тази макромрежа — одобрявате ли я? — попита императорът Хари.
Той почти не си спомняше идеята.
— Тя значително ще промени Галактиката — запъна се той.
— Продуктивно! — Ламурк плесна по масата. — Всички икониндикатори падат. Макромрежата ще ускори инфопотока и ще даде тласък на производителността.
Устата на Императора се изкриви в съмнение.
— Не съм чак толкова щастлив от идеята толкова много хора така лесно да се свързват един с друг.
— Само си помислете — настоя Ламурк. — Новите скуизери ще позволят на обикновения човек от, да речем, зона Екуиз да си приказва всеки ден със свой приятел от Далечните покрайнини или където и да било другаде.
Императорът кимна несигурно.