Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Положението става даже още по-лошо. Дори и когато човешкият клон на еволюцията се откъсва от общата наследствена линия на доминантните йерархии и в началото на нашата независима кариера като първобитни ловци събирачи се превръща в егалитарен, ние сме продължили да се избиваме един друг, при това с префинен ентусиазъм. И точно тогава пресъздаваме наново старите си доминантни йерархии, при това в още по-отвратителна форма, и трансформираме войната от социална традиция в гигантска, съпътстваща цялото ни съзряване, институция. Тя се е пропила в нашите гени, в нашата психология, в нашите институции, и рано или късно ние ще се самовзривим в ядрената война.
Но паралелно с този, съществува и друг аргумент, не така категоричен и не толкова уверен в интерпретативните си характеристики, който оставя въпроса широко отворен. Той постулира, че човешките същества са се откъснали решително от старите си приматни доминантни йерархии още от началото на независимата си траектория, и че ние сме го направили, защото цялата човешка еволюционна стратегия изисква много мозък и голям обем независещо от инстинктите, предаваемо на културно ниво обучение. Това означава, че човешките бебета в продължение на дълго време са били безнадеждно зависими, което на свой ред подсказва, че онези от тях, извадили късмета да имат двама родители, които да ги подкрепят, притежавали и най-голям шанс да оцелеят — от което пък следва, че се е наложило да обявим примирие във войната между половете. И сме го направили — мъжките и женските екземпляри на човешката раса се свързват в толкова силни връзки, че за повечето хора те дори имат приоритет пред старата доминантност на единия пол. Основната човешка социална институция е семейството, а не стадото или групата.
Този факт има огромно значение, защото равенството между половете, или още по-точно, милионите съюзи между отделните мъже и жени, сформирани с общата цел по отглеждане на техните деца до зряла възраст, е вероятно основната причина за нашето забележително развитие като животински вид — и особено забележително с оглед на приматното ни минало — по посока на егалитаризма. Именно семействата разкъсват стария модел на маймуната цар за превъзходство сред човешкия вид, или най-малкото го свеждат до фонов шум. В продължение на милиони години равенството между всички зрели мъжкари — а в някои общества и между всички зрели екземпляри, независимо от пола — е било основополагаща ценностна система за човечеството. Вярно е, че всички ние все още сме притежавали онези стари доминантни рефлекси на приматите, заложени дълбоко в нашия еволюционен репертоар, както и, че всяко поколение е създавало амбициозни индивиди, които са изгаряли от желание да се правят на маймуната цар, но на практика почти всеки път е побеждавало равенството, защото преобладаващата част от бандата все още го е предпочитало. Този факт въобще не ни е попречил да водим локални войни със съседските банди, разбира се, но все пак има изключително отношение към нашето бъдеще.
И сега — на бързи обороти напред към ранните цивилизации. Равенството изчезва и на негово място се връщат старите доминантни йерархии на приматното ни минало. Защо? Защото въпросните стари приматни ценности все още надничат изпод лустрото на човешките ни гени, а и защото са станали функционално желани — обективните изисквания на битието в предмодерното масово общество, но без преимуществата на масовите комуникации, налагали наличието на авторитарното управление. Ключовият въпрос тук е дали не сме завинаги заловени в нова и вече смъртоносна парадигма. Историята казва „не“, а най-силният й аргумент в полза на това твърдение е възникването на новите религии.
Към периода отпреди 2500 години преобладаващата част на човешката раса вече живее в новите масови общества от толкова много поколения насам, че всички спомени за егалитарното й минало са вече отдавна избледнели. Всички видими доказателства в тези общества работели в полза на твърдението, че тиранията, йерархичната структура и привилегиите са част от естествения ред на нещата за човешките същества (въпреки че, в повечето случаи, индивидуалните социални отношения продължавали упорито да функционират). И тогава някъде между 600 г. пр.н.е. и 600 г. н.е. в почти всички региони по света, станали свидетели на раждането на първите цивилизации, се случва нещо крайно необичайно. Войните продължавали и тиранията си оставала все така на власт, но паралелно с тях възникват и новите религии — будизмът в Индия, а в Близкия изток юдаизмът и неговите потомци близнаци християнството и исляма. Всички тези религии се основавали на принципа, че човешките същества са равни. Става ясно, че макар и научили се да прекланят глави, хората не били забравили кои са всъщност.