Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
След първите хиляда години на безметежен живот Рим е сринат и подложен на сеч шест пъти, така че през второто си хилядолетие населението му вече наброява не повече от една десета от първоначалния си брой. Но събитията от 1527 г. н.е. вероятно са най-бруталните от първото нападение на вестготите под водачеството на Аларик през 410 г. н.е. насам. Завоевателите са алчни, с богато въображение, както и с достатъчно време да правят каквото си искат с гражданите на Рим. Ето какво разказва Луиджи Гучардини: „Мнозина бяха увесва-ни за ръцете с часове, мнозина бяха жестоко завързвани за интимните части, мнозина бяха окачвани за краката високо над пътя или над вода, а мъчителите им заплашваха да срежат въжето. Някои бяха заравяни до глава в избите, други бяха пъхвани в ковчези и заковавани, а не бяха малцина и онези, които бяха подложени на изгаряне с нажежено желязо по цялото тяло. Някои бях измъчвани чрез жажда, други — чрез непоносим шум, а много с изваждане на всички здрави зъби. Други пък бяха насилвани да ядат собствените си уши или нос, или печените си на шиш тестиси…“
Аз съм пленник на испанците. Определиха откупа ми на 1000 дуката под претекст, че съм важна личност. Измъчваха ме два пъти, а накрая завършиха, като запалиха огън под босите ми крака… Мили братко, не ме оставяй да загина по толкова недостоен начин! В името на Бога и на Дева Мария, помогни ми!
Джовани Бароци83
Подобно постоянство в модела на жестокостта, продължило толкова много време, е повече от обезпокоително — всичките тези войни, всичките тези опустошени и сринати до основи градове, всичката тази алчност и всичката тази наслада от причиняването на болка… Как да разбираме всичко това? Възможно ли е цивилизацията да се окаже проклятие във вечността?
Никой не би се осмелил да оспори факта, че цивилизацията е благословия, но тук съществува и един деликатен момент.
За съжаление, не разполагаме с достатъчно сигурни данни, за да направим сравнение, но изглежда напълно вероятно пропорционално погледнато броят на хората, загинали през всяко столетие в резултат от войните между цивилизованите общества през периода на плаването на кораба в открито море, да си остава все така по-малък от средностатистическите загуби от насилие сред групите на първобитните ловци за същия времеви отсек. Това ни най-малко не означава, че е било за предпочитане да живееш във Вавилон по времето на нашествието на асирийците, или да си в Кремона, когато се появили римските легиони, или пък да съществуваш като първобитен ловец. Хората, живели в онези епохи, безспорно са се чувствали много зле, защото „цивилизованата“ война представлявала масиран ужас, развиващ се точно пред очите ти, докато „дивашките“ битки са означавали бавно, нарастващо, почти невидимо изтичане на човешки живот, за чиито загуби даже не разполагаме с разписка. Дори самият мащаб вече е различен — в периода на съзряване на войната хората вече умират с хиляди, а не по един или двама. Но все пак остава важният въпрос: Какво ни подсказва всичко това за взаимовръзката между човешката наследственост, човешкия интелект и цивилизацията? Или, ако трябва да го кажем с по-прости думи, обречени ли сме?
Аргументите в полза на това твърдение са крайно тревожни. Ние принадлежим към еволюционно разклонение, което носи като наследство склонност към силно доминантна йерархичност, особено сред мъжките екземпляри. Нашият най-близък роднина сред приматите — единственият маймунски вид, който редовно ловува и се храни с месо, също следва модел на вътрешновидова агресия, която се доближава значително до онова, което наричаме „война“. Следователно подобно поведение е дълбоко закодирано в нашия вид. Много хора, а вероятно дори преобладаващата част от хората, при подходящите обстоятелства са в състояние да игнорират болката, която причиняват на другите, а дори и да изпитат наслада от това действие, и тук въобще не става дума за някаква перверзия на цивилизацията. Ритуалните мъчения, които се причинявали на по-голямата част от пленниците, заловени от коренните жители на Америка, били във всеки един смисъл, с изключение на броя, разбира се, точно толкова жестоки, колкото и поведението на асирийската и испанската армия.
83
Ibid.