Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
От морското пиратство до организирания планински бандитизъм, от заробването, плячкосването и пълното унищожение, които се превръщат в естествена съдба на обсадените градове, организираното насилие не само създава правилата — то е правилото само по себе си. А онези, които имали късмета да управляват, били само хора, които ги бивало в организираното насилие. При дадените обстоятелства надали е изненадващо, че повечето цивилизовани народи чак до наши дни виждат основната посока на историята не като прогрес към по-добро бъдеще, а като непрестанен упадък от някогашната златна ера. Според тях не е възможно нещата винаги да са били чак толкова зле. Но истината е, че са били точно така. Винаги. Със смяната на поколенията триумфът и трагедията се превръщали в пълна безсмислица, битките и обсадите идвали и си отивали, империите се радвали на възход, а после се сблъсквали с упадък, а единствените константи били потискането и жестокостта. Вярно е, че за известен период от време нещата като че ли се подобрявали, дори оставали така в продължение на цели поколения — за някакви изключително редки интервали на мир и просперитет, — но в крайна сметка движението на историята било следното: три крачки напред, една назад. Насилието било единственият начин за оцеляване, както и най-бързият — за забогатяване.
На здрачаване армията на флавий се появи в пълната си лющ пред град Кремона. Когато започнаха да маршируват върху купчините мъртви тела и през пресните следи от кървавата баня, те си помислиха, че битката е свършила, и нямаха търпение да напреднат към Кремона, за да получат, или наложат, капитулацията на победения враг. Или поне така си говореха открито, което звучеше добре. Но онова, което всеки от тях си мислеше дълбоко в сърцето си, беше твърде различно. Град, разположен в равнина, може да бъде лесно нападнат, а армия, която проправя пътя си в тъмнината, би могла да се наслади на по-големи удобства за плячкосване. Но ако изчакат до зазоряване, ще бъде прекалено късно — ще има условия за лшр и молби за милост… Когато един град се превзема със сила, богатствата му попадат в ръцете на войските. Когато доброволно капитулира — в ръцете на командирите.
Корнелий Тацит, „Истории“80
Всъщност градът се предава доброволно, ала това не попречва на римските войски да го плячкосат. Нито ги трогва фактът, че войната е гражданска и че жителите на Кремона са техни сънародници.
Четиридесет хиляди въоръжени мъже влязоха със сила в града… Нито социалното положение, нито годините спасиха жертвите от необузданата оргия, в която изнасилването се редуваше с убийство и убийството — с изнасилване. Старците и немощните старици, които нялшха никаква стойност като плячка, бяха дърпани за косите за всеобща веселба, но всяко пораснало момиче или добре изглеждащ младеж, върху които падаше погледът на войниците, бяха теглени насам-натам, като игра на въже, между борещите се за право над него насилници… Самотният плячкосник, влачещ след себе си сандъче с пари или храмови дарения от масивно злато, веднага биваше посичан на парчета от група други, по-силни от него… В ръцете си държаха тлеещи главни, които, след като изтеглеха настрани трофеите си, хвърляха безразборно върху празните къщи и изтърбушените храмове… Имаше разнообразие от необуздани желания, различия в принципите кое е законно, и нищо не беше забранено. Кремона им стигна за четири дена.
Тацит81
Разрушаването на Кремона през 69 г. н.е. става причина за скандал из цяла Италия — един незащитен римски град, погълнат от римските легиони — а войниците, които причиняват всичко това, установяват, че пленниците им нямат никаква стойност, поради упорития отказ на хората в страната да бъдат продадени като роби. Въпреки че мнозина от тях впоследствие са избити от своите мъчители, някои биват откупени от техните роднини, а по-късно всички италиански градове дават своя дял за повторното изграждане на град Кремона. В повечето подобни случаи помощ за унищожен град или опустошена провинция липсвала. Но ако следващите едно-две поколения имали късмета да се радват на относителен мир, то градът обикновено се възстановявал, а нивите отново започвали да дават плод — точно навреме, за да може всичко отново да се повтори.
Историческите сведения за човечеството от този момент нататък са изобилни, но като цяло еднообразни. Езиците и религиите се сменяли и развивали, границите се движели или изчезвали, населението се увеличавало или намалявало. И почти хиляда и петстотин години след падането на Кремона, почти същата сцена се преповтаря отново, само на няколко километра на юг — в Рим. Себастиан Шертлин, командир на Испанските имперски войски, си спомня: „През годината 1527, на 6 май, превзехме Рим със сила, подложихме на сеч повече от 6000 човека, заграбихме всичко, което можахме, от църквите и другаде, изгорихме голяма част от града, скъсахме и унищожихме всички творби на писателите, всички архиви, писма и документи.“82
80
Cornelius Tacitus, The Histories, trs. Kenneth Wellesley (London: Penguin Books, 1982), 156.
81
Ibid., 165.
82
E.R. Chamberlin, The Sack of Rome (London: Batsford, 1979), 176–78.