Нарцис и Голдмунд

С бледо лице Роберт изчезна; Голдмунд последва колите с мъртъвците на известно разстояние, извървя подире им няколкостотин крачки, но не стигнаха до гробището, а сред пуста безлесна равнина, където беше изкопана яма, дълбока само колкото три копки с лопата, ала голяма като зала. Голдмунд стоя и гледа как слугите с пръти и лодкарски куки сваляха труповете от колите и на купчина ги хвърляха в големия изкоп, как духовникът, мънкайки нещо, размахва своя кръст над тях и после си тръгна, а слугите запалиха голям огън от всички страни на плиткия гроб, мълчаливо се изтеглиха обратно към града, без някой да стигне до мисълта да зарие ямата. Голдмунд гледаше към нея. Там трябва да лежаха петдесет или повече нахвърляни едно върху друго тела, много от тях голи. Вкочанена и сякаш жалеща тук и там стърчеше някоя ръка или крак, нечия риза леко се развяваше от вятъра.

Когато Голдмунд се върна, Роберт едва ли не на колене го молеше колкото може по-бързо да продължат пътя си. Той имаше причина за тази молба, в отсъстващия поглед на Голдмунд виждаше една вече твърде добре позната му вглъбеност и скованост, някакво обръщане към ужасното, някакво страховито любопитство. Не му се удаде да задържи приятеля си. Голдмунд отиде в града сам.

Мина през неохраняваната порта и като чуваше стъпките си да кънтят по каменната настилка, в паметта му се появяваха много градчета и много порти, през които бе влизал, спомняше си как там го бяха посрещали детски викове, момчешки игри, женски караници, удари на ковашки чукове по благозвучни наковални, тракане на коли и какви ли не още звуци, тънки и груби шумове, чието проехтяване едно през друго сплиташе като мрежа и огласяше многообразието от човешки дейности, радост, задължения и общуване. Сега тук, в тази празна врата и по тези пусти улици, не ехтеше нищо, не се смееше никой, не викаше никой — всичко беше застинало в смъртно безмълвие, при което бъбривата мелодия на течаща чешма звучеше твърде високо и почти шумно. Зад някакъв отворен прозорец се виждаше хлебар посред хлябове и бели хлебчета; Голдмунд посочи едно бяло хлебче на пекаря, а той му го поднесе предпазливо върху дългата лопата, изчака да сложи парите на лопатата и затвори прозорчето сърдито, но без крясъци, когато чужденецът, захапал хляба, отмина, без да плати. Пред прозорците на хубава къща имаше цяла редица пръстени саксии, в които иначе биха цъфтели цветя, но сега от тях висяха изсъхнали листа над празни чирепи. От друга една къща долитаха хълцания и жалостиви детски гласове. В следващата уличка обаче Голдмунд видя горе до висок прозорец да стои хубаво момиче и да реши косите си; той се взира в нея, докато непозната усети погледа му и сведе очи към него, като се изчерви и също го изгледа, и когато й се усмихна приятелски, по поруменялото й лице бавно мина лека усмивка.