Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Когато слънчевите лъчи осветиха достатъчно бойното поле, преселниците успяха да преброят към петдесет трупа, пръснати по брега.
— А Юп! — извика Пенкроф. — Къде е Юп?
Юп беше изчезнал. Приятелят му Наб го извика и Юп за пръв път не отговори на вика на своя приятел.
Всички тръгнаха да търсят Юп и трепереха да не го открият между мъртвите. Разчистиха мястото от труповете, които бяха обагрили снега с кръвта си, и намериха Юп под цяла купчина лисици с разбити муцуни и счупени гръбнаци — доказателство, че бяха имали работа със страшната тояга на храбрата маймуна. Клетият Юп още стискаше парче от счупената тояга, но останал без оръжието си, е бил принуден да отстъпи пред многочисления противник и гърдите му бяха набраздени от дълбоки рани.
— Жив е! — извика Наб, който се беше навел над него.
— И ще го спасим — добави морякът. — Ще го лекуваме, както бихме лекували някого от нас!
Наб и Пенкроф занесоха Юп до асансьора и само някакъв лек стон се изтръгна от устните му. Качиха го внимателно в Гранитния дом. Там го сложиха на постеля, взета от някое легло, и промиха много внимателно раните му. Никой съществен орган не изглеждаше засегнат, но Юп беше много отслабнал от загубата на кръв и го хвърли в страшен огън. След превръзката го сложиха да си легне, наложиха му строга диета, също „като на истински човек“, забеляза Наб, и го накараха да изпие няколко чаши разхладителен чай, приготвен от билките в аптеката на Гранитния дом.
Още същата сутрин се заловиха с труповете — замъкнаха ги в гората Фар-уест и ги заровиха дълбоко.
А Юп, след като накара другарите си да се тревожат истински няколко дни за него, се опъна здравата на болестта. Природата му надделя, треската лека-полека премина и Джедеон Спилет, който разбираше по малко и от болести, скоро сметна, че маймуната е вън от всякаква опасност.
Десет дни след като легна на легло, на 21 август, бай Юп стана. Раните му бяха заздравели и си личеше, че скоро пак ще стане силен и пъргав като преди. Както всички, които са на оздравяване, Юп започна да чувства страшен глад и дописникът го остави да яде, каквото си иска.
Преселниците се бяха събрали в голямата зала в Гранитния дом и станаха, като чуха Наб, който беше в стаята на Юп.
— Какво има? — запита дописникът.
— Вижте! — отвърна Наб, като се превиваше от смях.
И какво видяха? Бай Юп си пушеше важно и спокойно, седнал по турски на прага на Гранитния дом!
— Лулата ми! — извика Пенкроф. — Взел ми е лулата. Ах, Юп, подарявам ти я! Пуши си, братко, пуши си!
А Юп пускаше важно гъсти кълба дим, сякаш му доставяше грамадно удоволствие.
Корабът бързо напредваше. Той беше вече цял обшит, заздравяваха го и отвътре, така че да съединят всички части на коритото с ребра, огънати на водна пара, които отговаряха на всички изисквания на скелета му.
Вътрешната обшивка и палубата бяха напълно привършени към 15 септември. Запушиха цепнатините с кълчища от сухи водорасли, като ги набиваха здраво с дървен чук между обшивката на коритото, вътрешната обшивка и палубата. После ги заляха с вряла смола, която боровете в гората даваха в изобилие.
Обзавеждането на кораба беше много просто. За баласт струпаха към дванадесет хиляди ливри едри гранитни камъни и ги зазидаха здраво. Покриха баласта с палуба и вътре корабът бе разделен на две каюти — надлъж сложиха по една пейка, която служеше и за сандък.
Пенкроф много лесно намери подходящо дърво за мачта. Той избра един млад бор, прав и гладък, издяла долния му край и го закръгли на върха. Оковките на мачтата, на кормилото и на коритото бяха грубо, но здраво направени в ковачницата в Комините.
На 10 октомври спуснаха кораба в морето. Пенкроф сияеше. Всичко мина благополучно. Изкараха с кръгли греди напълно екипирания кораб до самото море, приливът го дигна и той заплава при радостните викове на преселниците и особено на Пенкроф, който не прояви никаква скромност в случая. Всъщност тщеславието му не беше стигнало още своя връх, защото, след като построи кораба, той щеше да му бъде и комендант. Преселниците единодушно го произведоха капитан.
За да задоволяват капитан Пенкроф, трябваше най-напред да дадат някакво име на кораба и след дълги спорове се спряха на „Бонадвенчър“22, което беше кръщелното име на смелия моряк.
Когато приливът поде „Бонадвенчър“, видяха, че водолиниите му бяха отлични и че той щеше да плава добре при всички ходове.
В десет и половина всички бяха на борда, дори Юп и Топ! Наб и Хърбърт дигнаха котвата, която беше забита в пясъка край устието на Благодарност, опънаха триъгълния грот, линкълнският флаг се развя на върха на мачтата и „Бонадвенчър“ отплава в открито море под командата на Пенкроф.
22
От Bon (фр.) — „добър“ и Adventure (англ.) — „приключение“. Забележка: Позволих си да го произнасям на английски, защото авторът умишлено е англицизирал френския термин — Bonaventure.