Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Глава XII
Ловците се прибраха още същата вечер с добър лов, буквално претоварени от дивеч, и носеха толкова, колкото можеха да понесат четирима мъже. Топ имаше наниз от буличета на шията, а Юп няколко пояса бекасини около кръста.
— Ето, господарю, с какво ще си запълним времето! — извика Наб. — Консерви, пастети, ще се запасим както трябва! Само че имам нужда от помощник. Разчитам на тебе, Пенкроф.
— Не мога, Наб — отвърна морякът. — Корабът ме чака и ще трябва да се оправяш без мене.
— Тогава ще ми помогнете вие, господин Спилет, нали?
— На драго сърце, Наб — отвърна дописникът, — но те предупреждавам, че ако ме посветиш в тайните си, ще ги отпечатам.
Ето как още на другия ден Джедеон Спилет стана помощник на Наб и се настани в кухненската му лаборатория! Но преди това инженерът го беше осведомил за проучването, което беше направил предния ден, и дописникът се съгласи със Сайръс Смит, че все пак тук се криеше някаква тайна, макар че инженерът не бе открил нищо!
През тая седмица Пенкроф, подпомогнат от Хърбърт, който боравеше много сръчно с шивашката игла, работи толкова усърдно, че платната на кораба бяха готови. Имаха и конопени въжета благодарение на мрежата, която бяха намерили заедно с ризата на балона. Въжетата и вървите на мрежата бяха много доброкачествени и Пенкроф ги използва както трябва. Пенкроф направи и флаг — синьо-червено-бял, боядиса го с някакви багрилни растения, които се намираха в изобилие на острова. Само че към тридесетте и седем звезди, които представляват тридесетте и седем щата и блестят на американските флагове, морякът прибави тридесет и осма, звездата на „щата Линкълн“, тъй като смяташе вече своя остров присъединен към американската република.
— Присъединен е по сърце — казваше той, — ако не в действителност!
Докато му дойде времето, издигнаха флага на средния прозорец на Гранитния дом и преселниците го поздравиха с трикратно „ура“!
След добре запълнен ден преселниците спяха дълбок сън, но към четири часа сутринта ги сепна лаят на Топ.
Кучето не лаеше тоя път край кладенеца, а на вратата и се хвърляше отгоре й, сякаш искаше да я издъни. И Юп пищеше пронизително.
Всички се облякоха набързо, спуснаха се към прозорците и ги отвориха.
Пред очите им се разстилаше снежна пелена, която едва се белееше в мрачната нощ. Преселниците не видяха нищо, но дочуха някакъв особен лай, който се носеше в мрака. Явно беше, че на брега бяха нахлули някакви животни, но не можеха да познаят какви са.
— Какво ли е това? — попита Пенкроф.
— Вълци, ягуари или маймуни! — отвърна Наб.
— А курникът ни — сепна се Хърбърт, — а посевите?…
— Откъде ли са минали? — запита Пенкроф.
— По мостчето край брега — отвърна инженерът, — някой от нас е забравил да го вдигне.
— Лисици!
— Напред! — ревна морякът.
Всички грабнаха секири, пушки и револвери, скочиха в коша на асансьора и слязоха на брега.
Тия лисици са опасни животни, когато са много на брой и са изгладнели. Въпреки това преселниците не се стреснаха, а се хвърлиха сред глутницата и първите револверни изстрели, които светнаха бързо в мрака, отблъснаха първите нашественици.
Най-важното беше да не позволят на грабителите да се изкачват на възвишение Обзор, тъй като посевите и курникът зле щяха да си изпатят. Но тъй като лисиците можеха да нахлуят на възвишението само по левия бряг на Благодарност, достатъчно беше да им преградят пътя на тясната ивица суша между реката и гранитната стена.
Сайръс Смит, Джедеон Спилет, Хърбърт, Пенкроф и Наб се наредиха така, че образуваха непробиваема стена. Топ със страшно зинала муцуна стоеше пред преселниците, а до него беше застанал Юп с чепата тояга в ръка, която размахваше като боздуган.
Скоро преселниците трябваше да влязат в ръкопашен бой и не можеха да се измъкнат без някои и други леки рани. Хърбърт с изстрел отърва Наб от една лисица, която беше скочила на гърба му като тигър. Топ се биеше с дива ярост, скачаше на вратовете на лисиците и направо ги душеше. А Юп с тоягата в ръка удряше като бесен и другарите му напразно се мъчеха да го накарат да се дръпне назад. Надарен навярно със зрение, което му позволяваше да вижда в мрака, той беше винаги в разгара на боя и от време на време пищеше пронизително, което у него беше признак на истинско ликуване. Първите лъчи на зората навярно прогониха нашествениците, които избягаха на север, така че минаха пак по мостчето — Наб изтича и го вдигна веднага.