Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Благодаря, господин Спилет — отвърна морякът, — отивам на работа.
— Едно кафе тогава, приятелю?
— Не, благодаря.
— Или една лула?
Пенкроф скочи веднага и добродушното му пълно лице пребледня, като видя, че дописникът му подава добре натъпкана лула, а Хърбърт му поднася разпален въглен.
Морякът понечи да се обади, но смънка нещо, грабна лулата, поднесе я към устните си, запали я и дръпна едно след друго пет-шест пъти.
Синкав благовонен дим забули лицето му, а сред дима се разнесе възторжен глас, който повтаряше:
— Тютюн! Истински тютюн!
— Да, Пенкроф — обади се Сайръс Смит, — и то превъзходен тютюн!
— О, божествено провидение! — извика морякът. — Създателю на всичко земно! Значи всичко има на нашия остров!
И Пенкроф пушеше ли, пушеше!
— Е, приятели мои, ще ви се отплатя някой ден за това! — отвърна морякът. — Цял живот ще помня тоя случай.
Глава XI
А зимата настъпваше с месец юни, който съвпада с декември на Северното полукълбо, и основната грижа на преселниците беше да си приготвят топли и здрави дрехи.
Остригали бяха муфлоните в кошарата и сега ценната текстилна материя — вълната, оставаше само да се превърне в плат.
Инженерът с помощта на другарите си, в това число и Пенкроф — той трябваше да зареже още веднъж кораба си! — пристъпи към подготвителната работа, която имаше за цел да се изчисти вълната от мазнините и тлъстите вещества, с които беше напоена. За тая цел накиснаха вълната в делви с вряла вода и я оставиха там едно денонощие. После я изпраха много хубаво със сода, изсушиха я достатъчно чрез пресоване и тя беше готова за тепане, с други думи, готова да се превърне в здрав, но груб плат, разбира се, който нямаше да има никаква стойност в някой промишлен център в Европа или в Америка, но щеше да бъде истинска рядкост за пазарите на остров Линкълн.
Ясно е, че тоя вид плат трябва да е бил известен и в най-старите времена и наистина първите вълнени платове са били получени по начина, който щеше да приложи Сайръс Смит.
Познанията му на инженер му помогнаха извънредно много при построяването на тепавицата, защото той съумя да си послужи умело с неизползваната още механическа сила на водопада.
Нямаше нищо по-първобитно. Валяк със зъбци, които издигаха и спускаха една след друга отвесни бухалки, корита, в които беше поставена вълната и където падаха бухалките, всичко това съединено със здрава дървена рамка — такава беше въпросната тепавица и такава е била с векове, докато бухалките са били сменени с валяци-компресори, а вълната е била подложена не вече на тепане, а на истинско валцоване.
Всичко мина благополучно под ръководството на Сайръс Смит. Вълната, предварително накисната в сапунена вода, едно — за да се улесни хлъзгането, сближаването, сбиването и омекването й, и друго — за да не се повреди от тепането, излезе от тепавицата във вид на плътно кече. Благодарение на собствените си грапавини и резчици влакната така се бяха слепили и преплели едно в друго, че образуваха плат, еднакво годен за облекло и за одеяла. Не беше, разбира се, нито меринос, нито муселин, нито шотландски кашмир, а чисто и просто „линкълнско кече“ и остров Линкълн се сдоби с още една индустрия.
И така преселниците имаха топли дрехи и дебели одеяла и можеха да дочакат спокойно зимата 1866–1867 година.
Големите студове започнаха да се чувстват истински към 20 юни и Пенкроф за свое голямо съжаление трябваше да прекрати работата си около построяването на кораба, който прочее положително щеше да бъде готов за идната пролет.
Морякът си беше втълпил да изследва остров Табор, макар че Сайръс Смит не беше съгласен с това пътешествие, предизвикано изключително от любопитство, тъй като беше явно, че няма да имат никаква полза от тая пуста канара. Сто и петдесет мили път на сравнително малък кораб сред непознато море не можеше да не буди у него известни опасения. Ами ако след като излезе в открито море, корабът не бъде в състояние да стигне остров Табор и не може да се върне на остров Линкълн, какво щеше да стане с него сред Тихия океан, който крие толкова опасности?
Сайръс Смит разговаряше често по тоя въпрос с Пенкроф и морякът проявяваше доста странна упоритост в желанието си да предприеме това пътешествие, упоритост, която той самият може би не съзнаваше добре.
— Слушайте, драги приятелю — каза му един ден инженерът, — ще ви направя една забележка. Вие хвалите толкова много остров Линкълн, казвате, че ще съжалявате, ако някой ден заминете, а пръв искате да го напуснете.