Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Какво ти е, Майлс? — загрижено попита Елена, която от известно време внимателно го наблюдаваше. — Победихме, не помниш ли? Я се усмихни!
Истинският Вор не може да зарови нос в гърдите на своята подопечна и да се нареве до насита, яростно си напомни той. Дори когато страшно много му се иска да стори именно това!
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Първата обиколка на Майлс из новото владение беше бърза и изтощителна. Оказа се, че единственото утешително нещо в него е „Триумф“. Ботари с неудоволствие го остави и отиде да наглежда охранителните патрули, които се занимаваха с новите пленници. Нямаше как да отложи това, но ако може, положително би се раздвоил, помисли си Майлс. Желанието му да бъде и на двете места едновременно е толкова силно, че сигурно иска да има брат близнак. Все пак отстъпи и с неохота повери на Елена функциите на временен бодигард. Майлс го изчака да се отдалечи и веднага я преназначи за истински началник щаб. Възложи й да си води записки, тъй като обема на новата информация беше наистина огромен и той не посмя да се довери дори на забележителна памет като своята.
Амбулаторията на рафинерията беше достатъчно просторна, за да поеме функциите на временен лазарет. Въздухът беше сух и студен като всеки рециклиран въздух, сладникавата миризма на антисептичните вещества доминираше над вонята на пот, екскременти, овъглена плът и страх. Всички пленници с медицински познания бяха мобилизирани в помощ на своите колеги, но ранените бяха толкова много, че се наложи към тях да бъдат прибавени и двама от подчинените на Майлс, разпръснати по най-невралгичните пунктове за охрана. Това беше доста рисковано, но друг начин нямаше. Наблюдавайки ефикасните действия на хирурга и асистентите му от екипа на капитан Тънг, Майлс остави нещата да следват своя ход. Задоволи се да напомни на хората си да бъдат винаги нащрек и незабележимо въздъхна. Прецени, че положението може да бъде под контрол, поне докато медицинските екипи имат достатъчно работа…
Състоянието на полковник Бенар и още двама фелициански офицери беше наистина сериозно. Те лежаха вцепенени и безжизнени, без никакви реакции. Майлс хвърли поглед към дупчиците на китките и глезените им, отбелязани с почти незабележими хематоми. Ето колко малко трябва на човек, за да отиде във вечността, въздъхна той. Призракът на убития пилот помръдна върху рамото му, после запърха с криле — като малка врана…
Санитарната инструкторка на Аусън поиска помощта на хирурга на Тънг за деликатната операция по полагане на изкуствена кожа върху лицето на Ели Куин. Този материал щеше да служи на пострадалата вместо лице, докато постъпи в истинско болнично заведение, разполагащо със съответната регенеративна биотехника. Но кога и как ще стане това? Никой нямаше отговор на този въпрос.
— Не е необходимо да гледаш — промърмори на Елена той и се отдръпна малко назад. Очите му бяха насочени към операционната маса.
— Искам — тръсна глава Елена.
— Защо?
— А ти защо?
— Никога не съм виждал подобно нещо на живо. Освен това, като командир на операцията, аз съм отговорен за тази жена.
— Аз също. Цяла седмица работих с нея.
Санитарната инструкторка внимателно свали временните бинтове. Кожа, нос, уши, устни — нямаше ги. Също и подкожната мазнина. Очите изглеждаха страшни без мигли и клепачи, черепът беше грозно оголен. Опитваше се да каже нещо, но от дупката на мястото на устата излиташе неразбрано фъфлене. Майлс си напомни, че рецепторите на болката са блокирани. Обърна се, сложи ръка пред устата си и с мъка преглътна.
— Мисля, че няма смисъл да стоим тук — промърмори той. — С нищо не можем да помогнем. — Погледна пребледнялото лице на Елена и тихо подхвърли: — Още колко време възнамеряваш да гледаш всичко това? — А на себе си добави: Господи, на нейно място спокойно можеше да бъдеш и ти, Елена!…
— Докато всичко свърши! — твърдо отговори тя. — Докато мога да я гледам спокойно, без да усещам болката й! Докато стана твърда като истински боец… като баща ми! Успея ли да да понеса болката на приятел, лесно ще се справя и с тази на врага!
Майлс притеснено поклати глава:
— Виж какво, можем да продължим този разговор и навън.
Тя се намръщи, тръсна глава и го последва в коридора без повече възражения. Майлс се облегна на стената, преглътна и конвулсивно напълни дробовете си с въздух.
— Да донеса ли легенче?
— Не. След малко ще бъда добре… — Успя да спаси последните остатъци от достойнството си, въздъхна и промърмори: — Жените не трябва да участват в сражения…