Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Гейб откри, че капитанът е добре информиран за положението в Северна Корея, и същевременно се почувства като в годините, прекарани в академията. Капитан Оливър Трой красноречиво запозна Гейб с последните насоки на американската външна политика по отношение на Северна Корея.
Той му обясни, че решението да се прекрати предоставянето на хуманитарна помощ е било продиктувано от международен търговски скандал — милиони йени, принадлежащи на компания със седалище в Япония, бяха изчезнали при една компютърна сделка. Всички сочеха с пръст Северна Корея като виновник. Скоро след това до САЩ достигна информация за доставки на оръжие в Малайзия и Средния изток, в държави, добре известни като поддръжници на тероризма.
— Това е позорно — добави капитанът. — Тази страна е прекалено студена и камениста, за да произвежда сама. Без хуманитарна помощ населението ще умре от глад. Единственото нещо, което имат, са технологиите, и те ги използват, за да свързват някак си двата края, като се ровят в Мрежата за слабите ни места и продават информацията на терористични групи по целия свят.
Гейб ли не знаеше това! Без да го съзнава, Оливър Трой бе резюмирал личния опит на Гейб. Неговите мъчители бяха безжалостни в търсенето на информация, бяха го пребивали до смърт, за да получат каквото искат. Той потърка дясното си слепоочие, като се чудеше каква е причината пак да го боли тази страна на главата.
— Какво се случи с теб, Гейбриъл? — внезапно попита капитанът. — Командирът на вашата база адмирал Йохансен ми каза в личен разговор, че със сигурност си мъртъв. Но ето че ти си тук и седиш пред мен. Аз съм повече от удивен. Направо съм поразен.
Гейб срещна погледа на сините му очи и поклати глава; искаше му се да може да отговори на този въпрос.
— Не си спомням, сър.
— Казаха, че повреда в оборудването е станала причината смъртта ти. Слушалките на радиотелефона ти не работели или нещо такова.
Гейб неволно вдигна ръка към ухото си, подтикнат от някакъв смътен спомен.
Оливър Трой го погледна с присвити очи.
— Няма да се учудя, ако комисията се заеме да преразгледа случая сега, след като ти се завърна жив. Има прекалено много неясноти — добави той, клатейки глава.
При тази мисъл Гейб се размърда смутено. Ако щеше да свидетелства, първо трябваше да възвърне паметта си, а при мисълта за това дланите му все още се потяха от притеснение.
Капитанът внимателно повдигна крачолите на панталона си и се наведе към него.
— Винаги съм се чудил дали твоето изчезване няма връзка с откраднатите оръжия — призна му той полугласно.
Гейб впери поглед в лицето му.
— Какво знаете за това? — попита той.
Господи, дали на целия свят не беше известно с какво се занимават тюлените в днешно време?
Трой повдигна посребрените си вежди.
— Всички знаят, че някой изпреварва тюлените на обектите със засечено оръжие. Ти самият направо беше бесен заради това — добави той. — Преди да изчезнеш, ми каза, че смяташ да заложиш капани. И ето че веднага след това разбрах, че си изчезнал.
Кожата на Гейб настръхна и косата му се изправи, сякаш иглички боцкаха скалпа му. Навярно се беше натъкнал на самия крадец на оръжие и се бе изправил лице в лице с него! Той седеше, разтърсен от внезапното прозрение, че точно така е станало. А това означаваше, че някъде сред изгубените спомени се намира името на виновника, първопричината на всичко случило се.
— Представи си, че си се сблъскал с него — предположи капитанът, изказвайки гласно мислите на Гейб. — Представи си, че си го уплашил достатъчно, за да предприеме нещо.
Адреналинът нахлу в кръвта на Гейб и му се прииска да скочи от стола и да закрачи напред-назад из стаята.
— Това значи, че съм набелязан като мишена — тихо каза той.
Себастиан и Форестър вече бяха намекнали за подобно нещо. Потвърждението на капитан Трой му беше достатъчно, за да е напълно убеден.
Трой кимна замислено, а стиснатите му устни подсказваха колко е сериозно положението.
Гейб рязко си пое дъх. Знаеше кой е предателят — вероятно някой от неговия отряд. Хрумна му, че е Джейсън Милър. Този човек би имал достъп до необходимата информация и все пак… той беше страхливец, слуга. Липсваше му кураж сам да подготви подобна операция.
Кой тогава?
— Кучи син — промърмори Гейб и обзет от притеснение, започна да оглежда дърветата зад големите прозорци. Там в този момент можеше да се е скрил някой снайперист, готов да го вземе на мушка. — Все още ли изчезват пратки е оръжие? — поиска да разбере той, докато преценяваше местата, подходящи за потенциални скривалища.
Не се виждаше никакъв убиец наоколо, но онзи „Глок 23“ беше прикрепен към глезена му, зареден и готов за всеки случай.