Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Стрелите вече бяха шпиковали нещастната животинка като задушено говеждо, натъпкано със милиарди скилидки чесън, и тя бе тъй натежала, че летеше току над бучащата от страсти глава на Дон Кихот. Бодливата й втора кожа наистина й придаваше вид на великан и достоен противник на рицаря. Не така мислеше обаче мировият съдия в Съда на честта дон Санчо Панса. Загрижен да приятеля си, той всячески се мъчеше да възпре Росинант, обикалящ в кръг около надвисналото чудовище, като се бе провесил с цялата си тежест на опашката му. А в това време доблестният рицар размахваше меча си и героично сечеше рошавите оперения на стрелите, стърчащи от търбуха на добичето, пък то му се звереше и бълваше змии и гущери във вид на ледени висулки, като напразно се целеше в амбразурата на шлема му.
И кой знае докога знаменитият идалго щеше да подстригва телето късо, ала канадска ливада, а сипещите се като градушка сталактитите и сталагмитите щяха да трополят по доспехите му като побеснели там-тами, ако Санчо не дръпна рязко опашката на Росинант; ако клетата кранта не се препъна и не се извърна да се изплюе в лицето на съдията, сякаш не беше боен кон, а някаква докачена камила; ако главата на Дон Кихот не се отметна назад; ако слънцето не го заслепи през амбразурата на шлема; ако той не се опита да предпази очите си, изпускайки за миг меча; ако мечът не се заклещи между дясната му шпора и шлема на оплютия съдия; ако в същия миг последната стрела не преля чашата на търпението на гравитацията и хвърковатото теле не се устреми към земята; ако за щастие на едни и нещастие на други не се стовари право върху меча и не си посече врата.
Самообезглавяването на един от предводителите на врага имаше поразяващ ефект. Разполовеното хвъркато чудовище омекна. Стрелите окапаха като круши. Постепенно снежното теле изгуби формата си и стана на кълбо. И станало на кълбо то изгуби всички желания.
Някои от сеирджиите си спомниха, че и на други снежни човеци им се бе случило да бъдат обезглавени в битката и да загубят всякакви желания, но взеха да се оправдават, че в разгара на сражението не са обърнали достатъчно внимание на тази дреболия. Сега обаче не ставаше дума за деянията на някакъв робот, прочут в Библиотеката повече с кулинарните си способности. Погледите на всички бяха приковани в доблестния рицарски двубой на предводителите! И защитниците на Библиотеката бързо схванаха, че единственият начин да прекратят това безсмислено бъхтене, ръгане и посичане, което само хабеше материала в Лоното на живота и нито на йота не обезкървяваше противника; единствената възможност да се приберат у дома, да се пъхнат под горещия душ, да изпият по един чай с ром или пунш, да похапнат от плода на Дървото на живота и да се мушнат в топлите семейни постели при жените си; изобщо единственият им шанс да се измъкнат от омагьосания кръг, в който ги бе вкарал старият Хогбен, бе да обезглавяват снежните човеци и да ги превръщат в кълба, изгубили всякакви желания.
Битката закипя отново, но вече с видим резултат. И яростните вълни от зажаднели за главата на принца и кожата на крантата му снежни човеци постепенно заприличаха на мазни талази при мъртво вълнение. Хък и Таласъма най-сетне можеха малко да си отдъхнат. В позачестилите свободни мигове те взеха да се оглеждат за Трипио, за да го поздравят за прозорливостта му, но златният робот беше изчезнал!
Никакъв не се виждаше и дон Франсиско!
— Какво става тука, Таласъме? — изрева Хък в ухото на бойната кранта, надвиквайки епичния екот на битката.
— Не ми крещи! Не съм глух! — изпръхтя Таласъма.
— Къде е Трипио? — този път разтревожено прошепна Хък в ухото му. — Защо не го виждам?
— Че откъде да знам? — взе да клати глава Таласъма. — И не разбрах какво не виждаш? Говори по-високо, че не те чувам от тая дандания.
— Трипио е изчезнал — улучи най-сетне подходящия тон Хък.
— Да бе! И аз това гледам. Никакъв го няма, точно когато стана най-напечено.
— Не дрънкай глупости, Таласъме! Не виждаш ли, че снежните човеци вече мрат като мухи. И много бързо забрави кой ти спаси кожата преди малко, страхливецо!
— Прав си… — засрами се Таласъма и като се възползва от затишието около тях, плахо размърда изтръпналите си крака. — Я да вземем да се оттеглим и да го потърсим!… И като ме яздиш, поне не ме наричай страхливец. Така де! Обиждаш ме…