Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Пристигнали са навреме. Няма много щети — грубо я информира Рийд.
Аварийни коли бяха паркирани близо до димящата конюшня и пред къщата. Почти всички прозорци на долния етаж бяха счупени. По стените бяха изписани с боя потресаващи предупреждения за голямо бедствие.
— Три коли са били. Очевидно са обиколили в кръг около помещенията няколко пъти, хвърляли са камъни по прозорците, след като са свършили мръсната работа. Можете да видите колко добре са се справили — каза той с присвити устни. — Изхвърлили са боклуци в коритата за пиене на вода от добитъка. Чудесни приятели имате тук.
— Има ли ранени?
Гледката беше ужасяваща. Младата жена не можеше да си поеме въздух.
— Един от ездачите.
Алекс се обърна към него за повече подробности.
— Той видял ракетата, втурнал се навън от спалните помещения и се спънал. Счупил си ръката.
Конюшня номер две беше тази с димящия покрив. Рийд спря блейзъра отпред и тичешком влезе вътре. Алекс, чувствайки се ужасно отпаднала, бутна вратата и го последва в конюшнята, като си пробиваше път между забързаните пожарникари.
— Какво става? — че се гласът на Рийд, който се обръщаше към струпалите се на централната пътека хора.
Един кон цвилеше, явно от силна болка. Този звук беше най-ужасният, който Алекс някога беше чувала. Рийд се затича по посока на цвиленето.
Семейство Минтън се бяха събрали по пижами пред един бокс. Сара Джоу ридаеше силно. Енгъс я потупваше утешително по гърба. Джуниър я държеше за едната ръка, а с другата прикриваше прозевките си. Рийд ги избута настрани и спря пред бокса.
— Господи! — извика той и тази дума беше последвана от цял поток ругатни. После заплака мъчително, което накара Алекс да потръпне и да извърне лице. До него забеляза един мъж с очила и голям корем. По всичко личеше, че са го измъкнали от леглото. Сакото му от рипсено кадифе беше облечено направо върху пижамата. Той сложи ръка на рамото на Рийд и поклати тъжно плешивата си глава.
— Не мога да направя нищо за него. Ще трябва да го убием.
Рийд гледаше безмълвно към доктора. Гръдният му кош се вдигаше и отпускаше, сякаш всеки миг щеше да повърне вечерята си.
Хълцанията на Сара Джоу се усилиха. Тя закри лицето си с ръце.
— Мамо, позволи ми да те отведа обратно вкъщи — Джуниър я хвана през кръста и я поведе надолу по централната алея.
Почти се бяха изравнили с Алекс, когато я забелязаха. Сара Джоу нададе гневен вик и я посочи с пръст:
— Вие, вие сте виновна за това!
Алекс отстъпи назад.
— Аз…
— Това е само ваша работа, злъчна кучко!
— Мамо, не се вълнувай — произнесе Джуниър съчувствено.
Сара Джоу безсилно се отпусна в ръцете му. Той погледна към Алекс без упрек, по-скоро озадачено. Не каза нито дума повече и продължи с майка си, оборила глава на гърдите му.
— Какво се случи, Ели? — попита Рийд, явно незаинтересован от другата драма.
— Една греда паднала и счупила гръбнака му — каза тихо мъжът на име Ели.
Явно беше ветеринарният лекар.
— Дайте му нещо обезболяващо, за Бога! — възкликна Рийд, гледайки към страдащото животно.
— Бедрената му кост също е счупена. Предполагам, че има и вътрешни увреждания. Дори и да успея да го закърпя, отсега нататък няма да става за нищо.
Те замълчаха за момент, вслушвайки се само в жалните стонове, които издаваше животното. Най-накрая Енгъс каза:
— Благодаря ти, Ели. Знаем, че направи всичко възможно.
— Съжалявам, Енгъс, Рийд — каза ветеринарят искрено.
— Излезте всички навън. Ще трябва да отида до кабинета и да взема едно лекарство. Като се върна, ще му направя инжекция.
— Не — каза грубо Рийд. — Остави на мен.
— Не трябва да правиш това, Рийд. Инжекцията е…
— Не мога да го оставя да чака толкова дълго.
— Няма да ми отнеме повече от десет минути.
— Казах, че аз ще го направя — извика Рийд нетърпеливо.
Енгъс се намеси. Потупа ветеринарния лекар по рамото, за да прекъсне спора, и каза:
— Вървете си вкъщи, Ели. Съжалявам, че ви извикахме напразно.
— Много съжалявам, лекувам Дабъл Тайм, откакто се е родил.
Алекс закри уста с длан. Дабъл Тайм беше любимецът на Рийд.
Ветеринарният лекар си тръгна през другата врата. Не успя да забележи Алекс.
Пожарникарите отвън викаха. Конете цвилеха уплашено.
— Рийд, ще се оправиш ли, момче? — попита Енгъс.
— Да. Погрижи се за Сара Джоу, а аз ще се погрижа за коня.