Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Джордж Фелбек имаше блестящ ум и силен, често твърде темпераментен характер. Неговата сила беше в идеите — в ръководенето на хората нямаше големи успехи. Скандинавската му резервираност не улесняваше контакта с него, но тези, които успяваха да го опознаят по-отблизо, ставаха негови възторжени приятели. Той беше едър, 46-годишен швед от Канзас, дипломиран механоинженер от университета в Илинойс. След 15-годишна служба в „Юниън Карбайд“ Фелбек внезапно напуснал фирмата заради неразбирателство с един свой началник, заминал за Калифорния и подготвил докторат по физикохимия в Калифорнийския технологичен институт. Той вече бил 45-годишен, когато завършил доктората си и започнал преподавателска работа в Калифорния. Рафърти, който отдавна ценеше неговия талант, успя да го върне в компанията, като му предложи добра заплата и висок пост.
Фелбек съчетаваше качествата на интелектуалец и на човек на действието и беше много подходящ за ръководител на операцията на „Юниън Карбайд“ в рамките на проекта „Манхатън“. Освен това имаше голям опит в разделянето на газове при високо налягане, който щеше да бъде много полезен за газово-дифузионния процес. Той не само притежаваше инстинкта на истински изобретател, но беше изключително работлив и много често след тежък ден си взимаше работа за вкъщи, за да дойде на следващата сутрин на обекта още в 7 часа с нови идеи. Методът му беше прост — ставаш и действаш — дори с риск да тръгнеш в грешна посока. Ненавиждаше съвещанията и не искаше доклади — интересуваше го само действието, и тежко на тези, които се забавят с резултатите.
Правеше впечатление на неразговорлив човек. Винаги си мислеше за нещо, дори когато разговаряше с някого. Чуеше ли за някакъв проблем, веднага започваше да търси решението му. Едва при по-близък контакт с него хората разбираха, че той се интересува от тях и от това, което казват.
Лайман Блис беше близък приятел на Фелбек от почти двадесет години и между двамата съществуваше пълно доверие, което скоро щеше да си проличи в операциите, извършвани от „Юниън Карбайд“. Двамата приятели от своя страна бяха близки с шефа Рафърти и по този начин ръководството на операцията попадна в ръцете на един триумвират от блестящи инженери с допълващи се качества и характери.
Всекидневната работа се ръководеше от Джордж Фелбек. За „Карбайд“ той стана това, което Доби Кийт беше за „Келекс“. Задължението на „Карбайд“ беше не само да ръководи експлоатацията, но още по време на проектирането и строителството да се гарантира, че заводът ще работи добре. Генерал Гроувс беше казал много ясно, че няма да приема никакви извинения за лошо свършена работа при проектирането. Той дори поощряваше Фелбек да се меси в работата на „Келекс“ и на групата от Колумбийския университет, за да се намерят оптимални решения на всички проблеми, с които те се сблъскваха.
Тъй като „Карбайд“ поемаше цялата отговорност за експлоатацията на газово-дифузионния завод, хората на Фелбек внимаваха да не се допусне нещо в проекта или в съставните му части, което да не ги удовлетворява напълно. Представители на „Карбайд“ бяха делегирани към „Келекс“ и Колумбийския университет, за да се обучават и едновременно да помагат при проектирането. Всеки чертеж на „Келекс“ трябваше да бъде одобрен и подписан от тях. Джордж Фелбек участваше в ежеседмичните съвещания в кабинета на Доби Кийт в „Улуърт Билдинг“. И двамата бяха силни личности и често се спречкваха, когато не постигаха съгласие по критични въпроси, но въпреки това се харесваха и уважаваха взаимно. Сътрудничеството на „Карбайд“ с „Келекс“ и с Колумбийската група се оказа много ползотворно.
От всички проблеми, с които се сблъскваше проектът „Манхатън“, най-критично беше положението с бариерата. Генерал Гроувс започна да показва признаци на нетърпение. Юри беше направо обезпокоен. Доби Кийт натискаше Кларънс Джонсън и колегите му до границата на физическите им възможности. Само Джон Дънинг от Колумбийската лаборатория си оставаше оптимист, но той си беше такъв по рождение.
Докато тандемът Норис — Адлър се бореше отчаяно с недостатъците на своята бариера, Фостър Никс продължаваше опитите е никелов прах в лабораторията на „Бел Телефоун“. Неговата бариера, за разлика от крехките образци на Норис — Адлър, беше структурно здрава, но разделителната й способност не удовлетворяваше. Пред Никс се изправяше още едно препятствие — бариерите, които той изготвяше в лабораторията, имаха площ от няколко квадратни сантиметра, а за завода трябваше да се произведат няколко квадратни километра. В „Бел“ опитваха най-различни методи, но всичките се оказваха нерезултатни. Масовото производство на бариерата на Никс изглеждаше невъзможно.