Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Сигурен съм, че ще ги спрем — просто каза той. — Между Джордж Болдуин и неговата власт в Нортфумберланд, от една страна, и моите войници, от друга, твоето дете ще бъде в пълна безопасност.
— Благодаря ти — каза Елизабет, успокоена от неговата увереност. — Аз съм ти много задължена, Редмънд.
— Бих желал да мога да накарам Рейвънсби да се ожени за теб.
— Имаше време, когато и аз желаех същото. Но съм доволна и от това, което имам. Ако наистина се окаже, че съм бременна, уверявам те, Редмънд, не ми трябва нищо повече.
— Джордж Болдуин обаче може да има претенции. Повечето мъже биха желали да властват над теб, както старият господар.
— Никога вече няма да позволя това — Елизабет поклати глава. — Кълна се. Дори от любов. Ако Джордж се съгласи да се ожени за мен, то ще бъде по моите условия. Аз няма да зачеркна свободата си дори и заради неговата защита. Ако се наложи, ще намеря други начини да се боря срещу плановете на Матю Греъм.
— О, Болдуин ще се съгласи на твоите условия — каза Редмънд. — Този човек наистина те желае. Но дали ще спази условията по-късно?
— Споразумението ни за женитбата ще бъде желязно, мога да те уверя. — Тя направи гримаса. — Аз съм предвидила всички възможности.
— Какво ще стане с детето? Ако е момче, Джордж едва ли ще иска да остави в наследство своята баронска титла на момче, което е от друг мъж.
— Аз и не очаквам подобно нещо от него.
— Виждам, лейди Греъм — каза той с усмивка, — помислила си за всичко. Това, което остава аз да направя, е да намеря хора, които ненавиждат синовете на Хотчейн Греъм достатъчно силно, за да ги убият.
— Това ще бъде ли трудно? — попита Елизабет, която бе наясно, както и Редмънд, че Греъмови имат достатъчно врагове в Нортфумберланд поради честите си набези срещу скотовъдците и кражбите на добитък.
Редмънд се засмя.
— Аз ще се справя.
Елизабет отложи разговора си с Джордж Болдуин с две седмици, тъй като искаше да се увери, че е бременна, преди да се съгласи да даде ръката си на човек, към когото не изпитваше почти никакви чувства. През това време тя живееше в непрекъснато напрежение — често наблюдаваше пътя за непознати конници, в полунощ се ослушваше, за да разбере всичко ли е наред при смяната на караула, взимаше уроци по стрелба от Редмънд и не преставаше да се чуди какво ли е намислил Матю Греъм.
През това кратко време Редмънд увеличи свитата до стотина добре обучени мъже и сега Трий Кингс приличаше повече на военен лагер, отколкото на провинциално имение.
Тези промени Джордж Болдуин забеляза в деня, когато отново прекрачи прага на имението на Елизабет. Беше средата на септември. Той бе чисто и спретнато облечен с кафява вълнена дреха и проста ленена риза. Одеждите му бяха съвсем обикновени, въпреки значителното богатство, което притежаваше.
— Изглежда, ти се готвиш да се защитаваш, ако избухне война с Шотландия, при това, без да разчиташ на помощта на Англия — леко подигравателно каза той, докато сваляше ръкавиците за езда от ръцете си. — Слугите ти не са от най-елегантните и със сигурност се справят по-добре с оръжието, отколкото с приборите за хранене.
— Това е само предпазна мярка — неясно отговори Елизабет. Тя още не бе готова да му каже истината.
— Срещу евентуална война? — веждите му се повдигнаха в недоумение.
— Срещу превратностите на бъдещето — отново неясно отвърна тя и преди да последват нови въпроси, бързо добави: — Искаш ли чай, или бренди?
Когато той си избра бренди, тя му наля една стабилна доза, като си мислеше, че той ще има нужда от подкрепление, преди да чуе нейното предложение. Те поговориха за времето, отбелязвайки колко топло се задържа то през тази есен. После обсъдиха здравето на кралицата, която отново бе преживяла една от болезнените кризи на подагра, оттам разговорът им се прехвърли на войната в Континента, като през цялото време Елизабет премисляше наум най-различни встъпления, с които да обърне разговора в нужната посока. За щастие Джордж сам й помогна.
— Виждам, че есента ти понася добре, Елизабет. Ти изглеждаш чудесно — заяви той с типичния си навик да прави комплименти. — Анна постоянно се страхува, че си прекалено слаба и не ядеш достатъчно. Аз обаче смея да не съм съгласен с нея — побърза да изрече Джордж. — Ти винаги си била съвършена за мен. Но и трябва да отбележа, че разликата при теб е очебийна — ти просто разцъфтяваш.
Тя почувства как се изчервява при тези негови комплименти.
— Благодаря ти, Джордж — отговори Елизабет, — наистина се чувствам чудесно. — И тя му се усмихна през малката маса за чай, като в същото време си мислеше, че русата му коса не бе подходящият цвят, а и гласът му бе прекалено нисък. Човекът, пред когото тя и желала да направи това признание, бе с гарваново черна коса, а когато беше в стаята, тя цялата се изпълваше от неговото присъствие. — Всъщност здравето ми бе една от причините, заради които те поканих тук — бързо каза тя, преди още да изгуби контрол над нервите си.