Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Само Кол и той самият. Само те двамата.
В този момент Пар зърна просветващото черно Огледално покривало, което обгръщаше главата и тялото на брат му и се виеше като змия. То бе живо, то се бореше по един или друг начин и силно се виеше под напора на нещо невидимо, нещо, което заплашваше да го разкъса.
Пар чуваше съскането му.
Мечът на Шанара. Магията на Меча.
Той остави мислите си да проникнат дълбоко в съзнанието на брат му, дълбоко в мрака, който се беше вселил там и сега упорито се бореше да остане. Чуй ме, Кол. Чуй истината. Той накара съзнанието на брат му да се отвори, прогони Шадуинската магия, която го причакваше там, без да се интересува за собствения си живот, сляп за всичко, освен за необходимостта да освободи брат си. Магията на Меча му даваше подръжка и опора. Чуй ме. Гласът му плющеше като камшик в съзнанието на брат му. Той свързваше думите си и им придаваше определена форма, образност, която съответстваше по сила на песента-заклинание, когато чрез нея бяха разказвани легенди за отминалите три века. Истината за това, в какво се бе превърнал, му се яви мигновено, за да не може да се отдръпне и затвори в себе си. Кол видя как е бил преобразен. Видя какво му бе причинило Покривалото. Видя как е бил накаран да се обърне срещу своя брат, изпратен да изпълни един тъмен план, за който никой от тях не си даваше сметка. Видя всичко, толкова добре прикрито от Шадуинската магия.
Видя също така какво беше необходимо, за да се освободи от нея.
Болката на тези откровения бе силна и проникваше дълбоко в него. Пар чувстваше как тя достига до брат му и отново на тласъци се връща към него самия. Животът на Кол му се откриваше в истинския си вид — едни неподправени и безмилостни истини, които режеха дълбоко, до кости. Пар се пребори със страха и болката и ги посрещна без да трепне, защото брат му се нуждаеше от неговото спокойствие. Показан му бе безмълвният вик на болка, викът на Кол. Виждаше болката, отразена в очите на брат си — болка дълбока и сурова. Той не отмести поглед. Не се размекна. Истината беше белия огън на Меча на Шанара, изгарящ и пречистващ, и тя беше единствената им надежда.
Тогава Кол отскочи назад и извика. Звукът ги изтръгна от бялата тишина и ги върна към черния яростен вой на бурята, коленичили заедно сред калта и мокрите треви под онзи стар дъб, под тъмните скупчени облаци. Отвсякъде ги обгръщаше вихрен влажен мрак, сякаш и последната дневна светлина се бе изцедила. Дъждът плющеше в лицата им и ги правеше слепи за всичко, освен за видението, което двамата държаха заедно в бляскавия меч. Появи се ослепителна светкавица и отекна ужасен гръм.
Кол Омсфорд отдръпна ръце от Меча и се откопчи от Пар. Изправи се, лицето му изглеждаше измъчено. Но Пар видя неговото собствено лице, лицето на своя брат, от което се бе свлякъл Шадуинският кошмар, опитал се да го погълне. Кол протегна ръце като обезумял и разкъса Огледалното покривало, запращайки го раздрано на земята. То се свлече на купчина сред влагата и тинята и веднага започна да се изпарява. Трепереше и се гърчеше, после започна да изпуска мехури. Зелени пламъци изригваха от проблясващите му гънки и буйно се разгаряха. Огънят започна да се разраства неугасим, унищожителен, и само след секунди Огледалното покривало бе превърнато в пепел.
Пар уморено се изправи на крака и се обърна с лице към брат си, съзирайки в очите на Кол онова, което очакваше да види. Кол се бе върнал към него. Мечът на Шанара му бе показал истината за Огледалното покривало — за това, че то е било омагьосано от Шадуините, така че да го преобрази, и единственият начин да бъде свободен, бе да смъкне това Покривало и да го захвърли. Кол бе постъпил така. Мечът му бе дал сили.
Но дори и в този момент на върховно въодушевление, когато битката бе спечелена и той си бе върнал Кол, Пар чувстваше как в него се надига тревога. Сигурно има още нещо, нашепваше му някакъв глас. Магията трябваше да постигне и още нещо. Спомни си легендите от преди пет века. Спомни си първите от рода Омсфорд. Спомни си Шеа. Когато Шеа бе призовал магията, тя му бе показала истината за самия него, беше му открила всичко онова, което той се бе стремил да скрие, да замаскира, да не му обръща внимание. Магията бе показала на Шеа Омсфорд истината за него самия, най-тежката истина от всички, за да бъде способен след това да понесе всяка друга истина, която му се яви.