Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Минутите течаха, а бавното им пълзене край вражеския лагер нямаше край. Джеър усещаше миризмата на готвено. Чуваше гласовете на гномите, смеха и дърдоренето им и виждаше силуетите на яките тела, когато се появяваха в слабата светлина на огньовете. Упорито се мъчеше дори да не диша. Така му се прииска да се слее с нощта. Изведнъж се сети, че щом иска, той наистина може да се превърне в част от нея. Можеше да използва песента на желанията и да стане невидим.
В този миг му хрумна, че се е сетил за по-добър начин да преведе всички през моста. Но как да им го каже?
Изпълзели бяха до края на тесния проход и се намираха извън укритието на скалите и дърветата. Единствено откритата скала се простираше пред тях. Тръгнаха ниско приведени в тъмнината. Тук нямаше огньове и те се движеха под прикритието на мъглата и дъжда. Пред тях се мержелееше мостът, дървените му греди лъщяха от дъжда. Отгоре долитаха тихи гласове на гноми, разменени кратки реплики между свитите в наметалата пазачи, вперили замечтан поглед към топлината и безгрижието в лагера. Хелт мълчаливо поведе групата под моста, там където подпорите бяха забити в скалата. На ярдове под тях празната паст на Клина се губеше в чудовищна бездна, а вятърът виеше зловещо в бездънния й търбух.
Доближиха се по плътно един до друг и Джеър махна колебливо с ръка на Гарет Джакс. Суровото лице на мъжа се извърна. Младежът от Вейл насочи показалеца си към Майстора на бойните изкуства, после посочи себе си и накрая часовите на моста над тях. Гарет Джакс сви неразбиращо рамене. Джеър посочи устата си, произнесе беззвучно „гном“, и пак насочи пръста си към него, а после към себе си. Искаше да му каже, че с помощта на песента на желанията часовите можеха да ги вземат за гноми и те щяха да преминат моста, без да бъдат спрени. Дали пък да не му го каже шепнешком? А, не, не бива. Майсторът на бойните изкуства изрично ги беше предупредил да не говорят. Вятърът щеше да понесе звука от гласовете им. Прекалено опасно беше. Повтори движенията си. Другите се скупчиха още по-наблизо и се споглеждаха учудени, докато той правеше знаците на Гарет Джакс.
Накрая Майсторът на бойните изкуства като че ли го разбра. Поколеба се за миг, после хвана Джеър за ръката, доближи го до себе си, посочи към другите, после нагоре към моста. Не можеше ли младежът от Вейл да направи и с тях същото? Джеър се замисли. Не се беше сетил за това. Имаше ли достатъчно сила, че да прикрие толкова много хора? Беше тъмно, валеше и всички бяха загърнати в наметала и качулки. Трябваха му само няколко минути. Кимна утвърдително с глава.
Гарет Джакс го притисна силно до себе си, без да откъсва сивите си очи от неговите. После махна на другите да ги последват. Всички разбраха. Младежът от Вейл щеше да използва песента на желанията, за да ги преведе. Не знаеха как щеше да го направи, но вече бяха виждали силата, която той владееше. Освен това, макар и негласно, всички ценяха мнението на Гарет Джакс, с изключение на Слантър, естествено, но дори и той може би щеше да признае качествата му при тези обстоятелства. След като Майсторът на бойните изкуства гласува доверие на Джеър, значи и те можеха да му се доверят.
Станаха, измъкнаха се от укритието и тръгнаха смело по стръмния склон към моста. Тъмните фигури пред тях стояха безгрижно и си бъбреха. Внезапно усетили приближаването им, часовите гноми се обърнаха рязко. Бяха само трима. Джеър вече беше започнал да пее. Гласът му беше дрезгав и гърлен, сливаше се с вятъра в пронизваща песен, която нашепваше за гноми. За миг часовите като че ли се поколебаха, някои от тях извадиха оръжията си и заеха отбранителни пози. Джеър отпусна още повече гласа си, отприщи го и с все сили се стараеше чрез песента на желанията да направи така, че всички от групата да заприличат на Слантър. За миг му мина през ума, че в момента гномът преследвач сигурно го мислеше за луд, но продължи да пее.
Часовите свалиха оръжието си и отстъпиха встрани. Смяна на охраната? Подкрепления за онези в другия край на прохода? Джеър и спътниците му ги оставиха да си блъскат главите с въпроси и преминаха между тях приведени, загърнати в наметалата си. Стъпиха на моста. Обутите им в ботуши крака затрополиха тихо по дебелите дървени греди. Джеър продължаваше да пее, прикрил всички под маската на гноми.