Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Според полицейския протокол, през онази нощ Распутин бил облечен с черни кадифени панталони и с ботуши от мека юфтена кожа, с копринена рубашка, която уж била бродирана от царицата — с една дума, с най-хубавите си дрехи. Изкъпан, парфюмиран, намазан с помада, сресан, той чакал да дойдат да го вземат.
Както твърди доктор Лазовер, последна проверка на сутеренните помещения заговорниците направили в двадесет и три часа и двадесет и пет минути. В това време Лазовер, след като стрил на дървена дъсчица цианкалиевите кристали, разрязал шест марципанови и три шоколадови сладкиша, сложил между двете половини цианкалиев прах и отново ги слепил. От силната отрова той поставил и в бутилката сладко десертно вино.
Привечер Распутин отпратил охраната си, навярно им е казал, че повече няма да излиза, и нетърпеливо зачакат да позвъни звънецът откъм задния вход. Юсупов влязъл с него в кабинета му, защото чудотворният монах решил да си натъпче джобовете с банкноти, които бил получил от някакъв банкер като зестра за дъщеря си. Распутин взел парите за всеки случай, да не би да решат да отидат по-късно да погуляят при циганите. После се качили в колата и доктор Лазовер по околен път стигнал до крайбрежната улица на река Мойка пред номер 94.
Юсупов бил обмислил плана до най-малките подробности, но същевременно съзнавал добре, че трудно ще прикрие присъствието на Распутин в двореца. Патрулите из улиците, някои самотен пешеходец или стражар биха могли да забележат типичното му лице, известно на цял Петроград. Но в края на краищата не е нужно чак толкова да се скрива посещението му, важно е някой да го види, че излиза жив и здрав от двореца. Така се ражда идеята поручик Сухотин да се дегизира като Распутин и да напусне двореца с колата, шофирана от доктор Лазовер, което е достатъчно алиби за заговорниците. Распутин слиза от автомобила, влиза в добре обзаведените сутеренни помещения, сваля кожуха си от бобро-ва кожа и започва да разглежда интериора. Посред една от стаите е разположен нисък диван, покрит с бяла меча кожа, другото помещение е устроено като бар, с рафт пълни бутилки, в камината гори огън, на стената блести кръст от истински кристал. От горния етаж се носи музика и гласове на шумно забавляващите се гости.
Княз Юсупов обяснява на Распутин, че горе все още се веселят и като си тръгнат всички, ще дойде очакваната дама. И между другото предлага на госта вино и сладкиши. Распутин е кисел. Навярно не му се е искало да губи време. Разхожда се из стаята насам-натам, дори не поглежда виното и сладкишите, и накрая ядосан, предлага да се откажат от всичко и да отидат при циганите. Князът се опитва да го успокои, показва му китайски вази, обяснява му, че кристалният кръст е стара италианска изработка, налива му вино и до чашата поставя чиний-ка със сладкиши. Распутин опитва един, после взема още един-два и пийва от отровното вино.
Наистина отгоре звучала музика, но там не се е забавлявала княгинята, а самите заговорници, които очаквали смъртта на Распутин.
Княз Юсупов наблюдава Распутин, който бил изял сладкишите с отрова, пийнал бил от виното и според очакванията трябвало отдавна да бъде мъртъв. Дали все пак силата му не е свръхестествена, та чак и цианкалият не му действува? Но Распутин продължавал да си седи в креслото, наистина малко по-блед и по-нервен, и давал ухо, за да разбере какво става горе.
Юсупов е неспокоен и използува момента да се посъветва с другарите си, изтичва по витите стълби и целият задъхан им разкрива положението. Не вярват на ушите си. Пръв се опомня Пуришкевич, изважда пистолета си и се кани да слезе долу, за да застреля Распутин. Княз Юсупов го задържа. Взема пистолет калибър 6,35 и държейки ръката си зад гърба, слиза долу.
Распутин все още седи в креслото. Погледът му е втренчен, а дишането тежко. Но все още е жив! Дочул стъпките по стълбите, вдига глава и поглежда. Княз Юсупов стреля. Распутин се търкулва, надава вик и се просва на пода.
Чули изстрела, заговорниците се спускат тичешком. Пръв до неподвижното тяло спира доктор Лазовер. Преглежда раната и установява, че куршумът е бил насочен към сърцето. Някой от заговорниците се спъва в набързо прекараната електрическа жица и токът прекъсва. Юсупов запалва свещ и съединява жицата.
Повдигат Распутин и го слагат на дивана. Лазовер установява, че пазачът на царските фенери е в агония, но все още е жив. Затова той набързо се облича, излиза навън, включва двигателя и го оставя да работи на пълни обороти, за да чуят всички, които все още не са заспали, че колата напуска двореца.