Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Вярно, не е малко, но на нас ни се иска да получим по три — отвърна Мигача. — И после, с нас са още Незнайко и Козлето. Не можем току-така да изоставим приятелите си. Трябва да се даде на всеки от тях поне по милион. Впрочем на Козлето можем да дадем и половин милион.
— Не, не — намеси се в разговора Шмекерленд. — И на Козлето трябва да дадем милион. Иначе той може да се почувствува обиден.
— Много похвално е, че се грижите така за своите приятели! — възкликна Ракс. — Това означава, че имате добри сърца. Аз може би ще се опитам да направя нещо: да измоля от господин Октоподъл два милиона за вас. Трябва обаче да ви предупредя, че това не ще бъде лесно. Господин Октоподъл е страшен скъперник и трудно ще изпусне паричките от ръцете си. Ще се наложи да се помъча доста, докато успея да го убедя. Но ако отделите поне сто хиляди от своите милиони, ще се постарая да направя това заради вас — от мене да мине!
— Нека да е тъй — рече Мигача. — Смятам, че всеки труд трябва да бъде заплатен. Никой на никого не е длъжен да прави нещо даром. Вие ще издействувате за нас два милиона, а ние ще ви заплатим сто хиляди.
— Значи решихме! — зарадва се господин Ракс. — Смятайте, че съм започнал да действувам.
Седемнадесета глава
Големият Бредлам
За читателя няма да бъде безполезно, ако научи следното. Когато заминаваше от Грабенберг, господин Ракс се беше споразумял с Октоподъл, че в съобщенията си до него той ще нарича Мигача и Шмекерленд не направо с имената им, а някак другояче, например: мерзавци, мошеници или магарета. Това беше необходимо за конспириране, тоест за запазване на действията им в тайна. Работата е там, че грабенбергските богаташи (както впрочем и богаташите във всички други градове) се следяха един друг, подслушваха телефонните си разговори, подкупваха пощенските служители, за да научават съдържанието на чуждите писма и телеграми. Всичко това им беше нужно, за да могат по-успешно да си уреждат сделките и да се мамят взаимно. Господин Октоподъл разбираше, че ако останалите богаташи подушат преговорите му с Мигача и Шмекерленд, някой от тях може да си въобрази, че той е заинтересуван от гигантските акции. В резултат на това всички ще се втурнат да купуват големи количества от тези акции, а полза от това ще имат само Шмекерленд и Мигача.
Господин Октоподъл помнеше споразумението си с Ракс и ни най-малко не се изненада, когато получи телеграма със следното съдържание:
„Двете магарета настояват за два милиона. Какво да правя. Ракс“
Господин Октоподъл прочете телеграмата и разбра, че тук съвсем не става дума за обикновените, известни на всички четириноги и дългоухи животни, а за Мигача и Шмекерленд, които Ракс нарича магарета само за да обърка онези, които обичат да си пъхат носа в чуждите работи.
След като обмисли всестранно съдържанието на телеграмата, господин Октоподъл извика секретарката си и й поръча да отговори на Ракс със следните думи:
„Протакайте преговорите. Залъгвайте ги. Събирам големия бредлам. Октоподъл“
Предполагаме, че значението на фразите: „Протакайте: преговорите. Залъгвайте ги“ е ясно на всички; думите „събирам големия бредлам“ пък означава, че господин Октоподъл е решил да обсъди предложението на Мигача и Шмекерленд в съвета на капиталистите.
Трябва да споменем, че всички богаташи, които: живееха в лунните градове, бяха обединени помежду си в сдружения, наречени бредлами. Така например съществуваше сиренарски бредлам, в който влизаха собствениците на сиренарски мандри; захарен бредлам, който обединяваше всички фабриканти на захар; въглищен бредлам, който обединяваше притежателите, на каменовъглени мини, и т.н. Тези бредлами бяха необходими на богаташите, за да държат в подчинение работниците и да извличат от тях колкото се може повече печалби. Когато се събираха заедно, капиталистите се споразумяваха каква надница да плащат на работниците. Благодарение на това споразумение никой от капиталистите не плащаше на работниците повече от онова; което бяха решили заедно и колкото и да се мъчеха, работниците не можеха да постигнат подобрение на жизненото си равнище. Освен това бредламът определяше и пазарните цени на продукцията, например на захарта, на хляба, на сиренето, на тъканите, на въглищата. Никой нямаше право да продава стоките си на по-ниски от установените от бредлама цени, благодарение на което цените се поддържаха високи. Това беше пак в полза на фабрикантите.
Освен отделните, тъй наречени малки бредлами имаше един, който се наричаше големият бредлам. В него влизаха представители на всички останали бредлами. Председател на големия бредлам беше господин Октоподъл.